Възходът на Четвъртия райх

ИСТОРИЯТА НА ТОВА как нацистите, въоръжени с напреднала технология и с най-голямото съкровище в историята, са успели да избягат от правосъдието в края на Втората световна война, е може би най-великата неразказана история на ХХ век.

От дните на Линдън Б. Джонсън до тези на Джордж У. Буш има приказки, че Америка става „фашистка“. Повечето хора, включително и аз, са отхвърляли това като радикална реторика. За съжаление, както ще видим, това може да не е толкова далеч от истината.

Германците са разгромени във Втората световна война... но не и нацистите. Те просто са били принудени да се преместят. Разпръсват се в четирите краища на света. Много от тях идват в САЩ и проникват в това, което президентът Дуайт Д. Айзенхауер нарича „военно-промишлен комплекс“.

Те бягат с плячката от Европа, но и с науката, изучаваща ракетите, и с още по-екзотични технологии. Някои от тези технологии са толкова напреднали, че остават класифицирани в американските държавни архиви дори и днес.

Нацистката наука и идеология са донесени в Америка след Втората световна война с помощта и сътрудничеството на същите самозвани глобалисти, които изобщо са създали националсоциализма. Техният дневен ред съответства на този на старите баварски Илюминати, за които отдавна се смята, че са изчезнали скоро след времето на Джордж Вашингтон. Ако обаче Орденът е умрял, неговото кредо продължава да живее – власт и контрол чрез богатство с всички възможни средства. От семената на нацизма, посети в Америка по време на Студената война, изниква цяла нова нация, тази, която днес е станала най-голямата суперсила в историята, но и трупа растяща омраза сред страните в света, както и отчуждение и несъгласие сред собствените си граждани.

В началото на третото хилядолетие след Христа по повечето критерии някога свободната, конституционна република САЩ е станала националсоциалистическа страна, империя на създателите на Третия райх – Четвърти райх. Ако тази оценка изглежда сурова и невероятна, четете нататък. Имайте предвид, че тази книга не защитава определени политически убеждения, не налага никаква конспиративна теория и няма скрит дневен ред. Тя е сбор от факти, които могат да се подкрепят и които водят до определени заключения, колкото и неудобни и неконвенционални да са те.

Първо обаче, трябва да разберем дефиницията на разглежданите термини.

Дефиниция на термините

Всеки е чувал за Третия райх на Хитлер, но кои са Първият и Вторият райх?

Първият райх е известен като Светата римска империя, макар че тя не е нито свята, нито римска, нито империя. Основана е от франкския крал Карл І, наречен Карл Велики, който е коронован за император през 800 г. от папа Лъв ІІІ след завладяването и анексирането на по-голямата част от Европа, включително Германия, Швейцария, Австрия, Белгия, Люксембург и Холандия, и части от Франция, Италия и Чехословакия. Тази монаршеска империя, моделирана по Римската империя и управлявана от кайзери, съществува до 1806 г., когато Наполеон влиза с войските си в Берлин.

Вторият райх е създаден от принц Ото фон Бисмарк, който като премиер на Прусия разгромява Наполеон ІІІ през 1871 г. и става „Железният канцлер“, господстващ над около 300 независими немски държави. Райхът на Бисмарк оглавяван към края от кайзер Вилхелм ІІ, продължава до 1918 г. и приключва с поражението на Антантата – Германия и Австроунгария – в Първата световна война.

С идването си на власт през 1933 г. Адолф Хитлер обявява Германия за Третия райх, като Reich е немската дума за „империя“. Интересното е, че когато се използва с малко r, думата reich означава „богат“. Reich следователно може да означава и „империя на богатите“.

Терминът „нацист“ произлиза от съкращението на „националсоциализъм“. Той е създаден чрез комбиниране на първата сричка от „НАционал“ и втората сричка от „соЦИалист“ от името на Nationalsozialistiche Deutsche Arbeitpartei – Националсоциалистическа германска работническа партия. Това е малката радикална политическа партия, която Хитлер изгражда във фашистка система, заплашила целия свят. Нацизмът е философия. Един съвременен речник определя нациста като човек, „имащ крайни расистки или авторитарни становица или държащ се брутално“, или някой, „принадлежащ на всякаква организация, сходна на нацистките“.

Едно издание на American Heritage Dictionary of the English Language („Речник на американското наследство на английския език“) определя фашизма като „философия или система на управление, която защитава или упражнява диктатура на крайното дясно, обикновено чрез сливане на държавно и бизнес ръководство с идеология на войнствен национализъм“. Винаги помнете, че типичният атрибут на фашизма е сливането на държавното и бизнес лидерството.

Смята се, че италианският диктатор Бенито Мусолини създава думата „фашизъм“ – име, взето от неговите фашистки Черни ризи, наречени Fascisti. Този термин произлиза от древноримския символ фашина – сноп от пръчки с подаващо се острие на брадва. Това е символът на централната власт. При фашизма човекът е подчинен на държавата, обикновено оглавявана от един-единствен водач.

Дори Мусолини обаче посочва, че „Първият етап на фашизма трябва по-правилно да се нарича корпоративизъм, тъй като е сливане на държавата с корпоративната власт“. В останалата част на книгата фашизмът ще се дефинира като сливане на държавната и корпоративната власт.

Във фашистка Италия и нацистка Германия държавата печели контрол над корпорациите. В съвременна Америка корпорациите са завладели контрола над държавата.

Крайният резултат е един и същ.

Мусолини обявява: „Максимата, че обществото съществува само заради благополучието и свободата на хората, които го съставят, като че ли не съответства на плана на природата... Ако класически либерализъм означава индивидуализъм, фашизъм означава държавно управление.“

Томас Дж. ДиЛоренцо, професор по икономика в колежа „Лойола“ в Балтимор, Мериленд, пише: „Важно е да се осъзнае, че като икономическа система фашизмът е широко приет през 20-те и 30-те години на ХХ век. Ужасните дела на отделните фашисти по-късно са заклеймени, но практиката на икономическия фашизъм – не“.

Партийната политика, лозунгите и социалните проблеми са използвани за разсейване на масите. Световният елит търгува само с една стока – властта. Той иска да получи и да поддържа контролиращата власт, която идва от голямото богатство, обикновено печелено чрез монопола на собствеността върху основните ресурси. Политиката и социалните въпроси имат малко значение за глобалисткия управляващ елит, който се движи гладко между корпоративния бизнес и държавната служба. Желанието за богатство с неговата съпътстваща власт и контрол ръководи неговите дейности. Точно това неотклонно внимание към търговията и банкерството се крие зад почти всички събития в съвременния свят. То е основата на „Новия световен ред“, споменат както от Хитлер, така и от бившия президент Джордж Х. У. Буш.

В Америка през ХХІ век много сериозни хора са наблюдатели на това, което изглежда като рециклиране на събитията от Германия преди Втората световна война: разрушаването на важна национална структура, прибързано и спешно законодателство, възход на таен апарат на националната сигурност, опити за регистриране на оръжия и хора, съчетани с превантивни агресивни войни, тласкани от яростен национализъм.

Това може да е просто съвпадение, някакъв синхронен цикъл от историята. То обаче може да е и скрит план, който се осъществява от хора, следващи определен дневен ред.