Съществува достатъчно рапространена и упорито поддържана версия за това, че Хитлер е бил зависим от всякакви мистични настроения и способствал за развитието в Германия на всякакви окултни науки, за което създал тъй нареченото “Немско общество за изучаване на древната германска история и наследството на дедите”, или по просто -”АНЕНЕРБЕ”.Общество “АНЕНЕРБЕ”.е било създадено през 1933 година и трябвало да изучава всичко, което засягало духа, традициите, а също отличителните черти и наследството на “индогерманската нордическа раса”. През 1937 година “АНЕНЕРБЕ” попада напълно в ръцете на шефа на СС Хайнрих Химлер, и от тогава към дейността на обществото били привлечени много първокласни университетски учени, които в една или друга степен били увлечени от идеите на нацистите. С помощта на тези учени обществотозапочнало разкопки в различни части на света - в Норвегия, Близкия Изток, Тибет - нацистите упорито търсели своите “корени”, които биха могли убедително да докажат претенцията на германската раса за световно господство, както това, като че ли искал от Химлер и самия Хитлер.
В същото време Хитлер, независимо от приписваните му стремежи в тази област, е бил твърде далеч от цялата тази мистическа суета. Той никога не възприемал на сериозно опитите на Химлер да открие тези несъществуващи “корени”. В своите следвоенни спомени бившия министър на отбраната, (а преди това - главен архитект на Третия райх) Алберт Шпеер дословно предава размишленията на фюрера по повод исканията на Химлер.
“” - Каква нелепост! - някак си, отбелязал Хитлер на Шпеер възмутено. - Най-накрая ни се удаде да навлезем в епохата, която оставя на зад всякакво митотворчество, а този идиот (имал предвид Химлер) започва всичко от начало! Защо, пита се, ние да размножаваме нови религии, за смях на другите нации? В баналната Църква, в крайна сметка, има поне някакви ТРАДИЦИ! а само мисълта за това, че понякога ме причисляват към “образа на светец” химлеровския СС изпада в ужас! (Възгледите за света на Адолф Хитлер. 1996. Т-Серус).
А да влияе на постъпките и действията на Химлер, не било по силите на Хитлер - райхсфюрера бил твърде важно колело в механизма на III Райх. Хитлер просто затворил очите си за страстите на своя подчинен, подхрърляйки рядко заядливи насмешки за неговата “митотворческа” дейност, а когато започнала войната, той съвсем се отделил от решенията на много вътрешно-политически въпроси. Заетостта на шефа в по-важните дела на бойното поле развързала ръцете на Химлер.
Към момента на нападение над СССР “АНЕНЕРБЕ” наброявала в своите редици повече от петдесет научни института, дейността на които контролирал Курт Вурст, човек, който, по думите на Шеленберг, бил “…знаменит учен пройдоха на всички времена и народи, известен с познанията си по древни култови текстове…” На Нюрнбергския процес, когато се слушало делото на ръководството на “АНЕНЕРБЕ” (разбира се тези, малцината, които по непонятни причини не успели да се скрият в Аржентина и други “приятелски” страни и попаднали в ръцете на съюзниците), се изяснило, че към края на войната по канали на тази организация в неизвестна посока отпътувли огромни суми пари - някъде около 50 милиарда златни райхсмарки. Когато следователите разпитвали помощника на Вурст - Рейнхард Зухел, за какво конкретно все пак били изхарчени тези тези фантастични суми, то същия, преструвайки се на “ненормален”, твърдял само - за ШАМБАЛА и АГАРТА… Какви са тези ШАМБАЛА и АГАРТА, на някои от най-посветените следователи им било ясно по принцип, но все пак оставало неясно това, какво конкретно отношение към тези неконкретни неща могли да имат златните райхсмарки… Зухел така и не го “разговорили” до края на живота му, който настъпил при много странни обстоятелства година по-късно.
Официалните източници твърдят, че през ранната есен на 1945 година, Хитлер, след тежки размисли, утвърдил разработения по-рано от неговите приближени-окултисти план “Валкирия”, за укриване на най-ценните, тайни, имащи езотерически характер реликви на Третия Райх. Сред най-ценните за самия Хитлер предмети било много древно копие, известно в днешно време като “Копието на Касий Лонгин” (това копие според сигурна легенда, било направено преид 5000 години от метеорит, принадлежало през различни времена на цар Соломон, Юлий Цезар, Карл Велики, Наполеон Бонапарт, а освен това с него бил убит на кръста и самия Исус Христос. Професор Браян Цетиус, автор на “Енциклопедия на окултния свят” твърдял, че Хитлер наистина смятал, че с присвояването на “Копието на Лонгин” в ръцете му е попаднал ключа към световно господство. Дали е така или не, но някои не по-малко компетентни изследователи имат причина да смятат, че Хитлер тук няма нищо общо.
Както вече споменахме, всички проблеми по изучаването на историята на германската раса бил поел Химлер, у когото въображението било повече, отколкото у много други ръководители на райха. За работата му от държавната хазна изтичали значителни парични средства, и това не допадало на Хитлер, още повече че изследванията на Химлер съвсем не съответствали на неговите оптимистични представи за значимостта на германските народи в световната история. В друг разговор с Шпеер Хитлер някак отново отбелязал, но този път саркастично:
Малко ли ни е това, че римляните строили своите гигантски съоръжения, когато нашите предци обитавали примитивни колиби… че Химлер още заповядва да се разкопават тези глинени села и изпада в идотски възторг при вида на всеки глинен съд и всяка каменна брадва, които успет да изкопаят! С това ние само показваме на целия свят, че сме били диваци, по времето когато Гърция и Рим били във висша степен на своето духовно и културно развитие…ние сме се замеряли с каменни брадви! Имаме всички основания да не огласяваме нашето минало, а Химлер тръби за него пред целия свят, съвършенно неразбирайки, каква мечешка услуга прави на целия германски народ. Представям си, какъв презрителен смях ще предизвикат тези разкрития у римлянина Мусолини!”...
…През 1938 година на всесилния Химлер се удало да склони на своя страна райхсмаршала Гьоринг, адмирал Ридер и още няколко човека от висшето ръководство на райха, за да получат от Хитлер съгласие за изпращането на голяма експедиция в Антарктида. Съществува версия, че професор Вурст е убедил Химлер в това, че Антарктида е всъщност легендарната Атлантида, смятана за прародина на цялата арийска раса. Не е ясно как са успели от стиснатия Хитлер да измъкнат средства за провеждане на тази скъпоструваща акция, но през есента на 1938 година към Антарктида се отправя първата нацистка експедиция под командването на капитан Адолф Ритшер - бивш началник на 3-ти оперативен отдел на разузнаването на адмирал Канарис.
За адмирал Канарис и неговото разузнаване (абвер) е написано много, но никой и никога не отдавал значение на неговата връзка с опитите на Хитлер(Химлер) да “колонизира” Антарктида. Също така много разсекретени в последните години материали сочат към това, че трагичния край на адмирала-шпионин бил предизвикан именно поради информацията която имал за някои секретни операции именно на Химлер, а и в немалка степен за “антарктическите тайни”. И макар върналия се след първия поход Ритшер рапортувал, че “изпълнил имсията, възложена му не на кой да е, а на самия маршал Гьоринг”, “техническото осигуряване” на експедицията поел иманно Канарис. Мнозина трезвомислещи изследователи в своите многобройни трудове признавали в последствие, че така и не могли да намерят по-разумно (и заедно с това техически компетентно) обяснение за интереса, който проявили ръководителите на Германия в края на втората световна война към този далечен безжизнен район на земното кълбо, макар и изключителен за възхищение. Също така те някакси упорито заобикаляли причините за интересите, от които са се ръководили и самите американци, изпращайки в същата Антарктида, по същото време свои собствени експедиции. Третата експедиция на адмирал Бърд, например, проведена “по горещи следи” в Западна Антарктида, била си поставила за цел, както е известно, задачата за утвърждаване на американския суверинитет над разположения в морето на Уедел Антарктичекси полуостров и земя Мери Бърд,където няколко години преди това били открити огромни залежи на каменни въглища.
Както е известно, за цялата история не са изнесли от Антарктида нито един тон въглища, немците също не са се интересували от тях(Саарския въглищен басейн, превзет от Хитлер през 1935 година под предлог за демилитаризиране, с лихвите обезпечавал всички нужди на райха от този вид енергия и дори изнасяли в някои други страни). Но немските “изследователи” през 1938-39 години толкова спешно се занимавали с “присъединяването” на покрити с многокилометрова ледена шапка територии към своя далечен райх, че това в карая на краищата изглежда вече доста подозрително.
За кратко време били фотографирани от въздуха 350 хиляди квадратни километра от площта на континента, огледани били още толкова, цялата територия била буквално оградена с петнадесет хиляди метални вимпела със свастиката, и на всички немски карти била преименувана в “Нова Швабия”.
Известния съветски писател
и историк М. Демиденко съобщава в своя многотомен труд “Тайните на Третия Райх”, че ровейки се в свръхсекретните архиви на СС от онова време, той като че ли открил документи, съвсем определено указващи за това, че по време на експедицията към “Нова Швабия” ескадра от германски подводни лодки открила цяла система от съединени помежду си пещери с топъл вздух. “Моите подводничари, - казва Карл Дениц(командващ подводния флот на райха), - отрили през 1938 година истински рай!” През 1943-та, когато Дениц станал главнокомандващ на всички сили от кригсмарин казал следното
“Германския подводен флот негласно се гордее с това, че на другия край на света създаде за фюрера непристъпна крепост - истинска Шангри-Ла на нашето време!”
Няма коментари:
Публикуване на коментар