С две думи - тук се предлага реална конструкция на двигател за летяща чиния. Възможно е и да не е съвсем на Шаубергер. Интересното е, че поянкога все пак се появяват някои идеи. Различни хора, на различни места, по различно време, а мислите като че ли едни и същи. Хората ли са еднакви, или законите на природата. Ще повярвате ли, че аз никога дори и не съм чел и слушал за работата на Шаубергер (имам предвид неговия двигател работещ с енергия от околната среда, да и притежаваш левитиращи свойства)? Но когато случайно (благодаря на Интернет) се натъкнах на описанието на неговата конструкция, бях просто поразен от това, че отдавна обмислям подобни на неговите идеи. Външно двигателя на Шаубергер изглежда така:
[html]
Вътрешното му устройство е такова (преобърнат с краката нагоре спрямо снимката):
Самата турбина има вид на "корона на шут". Именно на "шут", а не на "крал" - моля за извинение за този термин за сравнение. Но според мен именно така е по лесно да бъде обяснено, че турбината има спирални лопатки, радиално огънати от центъра към периферията.
Нарисувах тези три кадъра с въртящите кълба и отново ми дойде странна мисъл в главата. По телевизията отново споменаха за необичайни кръгове в пшеничните ниви на Англия (а и не само там). А ако аз нямах програма за анимации, с която да илюстрирам идеята си, аз бих се опитал да демонстрирам свиващия се вихър в точка с първия попаднал ми графичен редактор примерно с такъв чертеж. Според мен таз иснимка от пшеничните ниви - еднозначно показва процесите, протичащи в торнадо и предизвиква следния основен извод: въртящите се минивихри, от които е съставено торнадото се привличат един към друг и се стремят към основния център на въртене А тук са нарисувани именно минивихри. Обърнете внимание около всеки кръг старателно са нарисувани няколко допълнителни, показвайки, че тук са изобразени няколко мини-процеса, придвижващи се по спирала към центъра. По-точно те са 6 и работят точно така, както е нарисувано в моята анимация по-горе. Съвсем определено, тук на една плоскост е нарисуван обемен процес (вихър - торнадо - смерч). Кой го е нарисувал и защо - това е друг въпрос. Дори през деня да бъдат създадени няколко такива геометрически точни кръгове е голям проблем. А да се нарисуват през нощта около 400? Едва ли луд би могъл да го направи! Може би можем да разбираме това като своеобразен чертеж подсказка? Да се върнем към Шаубергер. Свидетели на работата на двигателя твърдяли, че за гориво било използвано само вода и въздух. Възможно е те да са грешали. По-скоро това да е било въздух и спирт (външно прилича на вода). В процеса на работата двигателя трябва буквално да загрее околния въздух и тук в същото му се подава гориво и запалване, още повече способства за процеса на образуването на вихъра. При голямо количество на кислород пламъка на спирта почти не се вижда. И ето получава се "безпламенен и бездимен двигател" както описват някои публикации.
До таква конструкция примерно достигнах в своите изводи и предлагам нещо, напомнящо на "вятърната мелница" на Шаубергер, работата и се основава на същите принципи. Вдъхнови ме водовъртежа, изтичащ се от ваната и това, което става вътре в по-долу показаната конструкция, става по същите закони.
Разликата от механизма на Шаубергер е отсъствието на външен конус, по който при Шаубергер протича свиването на вихъра към центъра и изхвърлянето през соплото, а също има по-проста конструкция на колелото за формиране на въхъра (както изглежда това е обикновена центробежна помпа). Упростената от мен конструкция на Шаубергер (анимацията в ляво) се основава на простата мисъл, че природния смерч не се нуждае от свякакви подобни хитрини (макар "тирбушонното" колело което той е измислил да не предизвиква нищо повече от възхищение - най-лесния и ефективен начин на задвижване на въздушен поток по 2 перпендикулярни оси на въртене!). Моята задача е да завъртя потока в малко торнадо колкото може по просто и желателно в пълно отсъствие на механичекси части. Това може да бъде постигнато, използвайки за завъртане не центробежна турбина, а примерно нещо подобно на МГД-двигател описан на страница Електродвигател. Конструкцията е напълно лишена от движещи се части (с изключение на самия вихър). Получи се нещо като изображението на дясната анимация. Жълтият цвят е опит да се изобрази гоящото гориво (вероятно керосин?). При това МГД-двигателя трябва да има ел.проводим керосин (вероятно - посолен?). Тук ми подсказаха, че трябва да има присадка от натрий. Грубо казано - това е опит за възпроизвеждане на грозно природно явление в консервна кутия. А по-точно процес, същността на който е ясна от по-долната анимация.
"Торнадо в чаша" "Природно торнадо"
Ето така да се каже - някои моменти за главния двигател на летяща чиния. Наистина само за атмосфера. И за сега не са разгледани въпросите за хоризонтален полет. А представяте ли си, колко полезен би бил такъв апарат с такъв двигател за службите на Противопожарната служба? Спомнете си пожара на телевизионната кула в Останкино и пълната безполезност на летящия наоколо вертолет? А между впрочем снимките на някои НЛО дори със своя вид, ни карат да мислим за наличието в тях на централен двигател, работещ на принципа на описаната по-горе консервна кутия, и вече такава машина би била къде по-полезна от обикновен хеликоптер. Просто незаменима. Въртящият момент се компенсира от наличието на няколко двигателя на една платформа. Примерно както на по-долната снимка, която е призната за оригинална. Според мен тук има 3 преобърнати шаубергеровски двигателя (а по-точно двигатели, които ще се опитам да обясня малко по-долу) работещи на едно централно сопло. Рисунката от пшеничната нива се явява илюстрация на този процес.
Да се върнем към двигателя на Шаубергер. Процесите протичащи в чашата на Айнщайн несъмнено се явяват основа на работата на двигателя. Да опитаме да достигнем устойчиво протичане на процеса. За целта ще завъртим вода в съд с помощта на диск на оста на електродвигател. След задвижването водата ще се движи по сложна тректория.
(движението на течността е описано на сайта http://www.evert.de/, показана е компютърна рисунка от отзи сайт). От тази рисунка може се направят много интересни изводи. Линейната скорост на движение на водата по целия този спиралообразен път е постонна и се определя от линейната скорост на движение на краищата на диска. Изтласканата по спирла течност се спуска надолу и по-нататък се придвижва към центъра. в този момент става увеличаване на ъгловата скорост на овдата. (ярък аналогичен пример за това е въртене на връв с тежест накрая и намотаванети и около пръста). Течността с повишена ъглова скорост се повдига нагоре и се опира в централната част на диска. И тук е най-интересното. Скоростта на въртене на водата в централната област е по-висока от скоростта на въртене на диска!. Водата "побутва" диска в посоката не въртене. Вътящия се поток се самоподдържа! Почти като вечен двигател. Но както винаги ни пречат силите на триене. А процесът е достатъчно устойчив и малкозатихващ. Всъщност малко се отклонявам: ако се завърти вода в обикновена кофа, дори без помощта на диск - въртенето ще протича по същите закони и водата ще се върти достатъчно дълго, защото и тук има самоподдръжка на въртенето на водата - просто никой и никога не обръща внимание на това (достатъчно е да затворим плътно с капак кофата напълнене до ръба и въртенето спира бързо). Какво искам да кажа с това? Само едно - много е лесно да получим вихър при задвижване на течност или газ при неравни условия на въртене отгоре и отдолу и това е почти готова самоподдържаща се система. Необходима е съвсем малко енергия и процесът ще стане незатихващ. Още повече: вихърът поглъща енергия под формата на топлина от околната среда! Сега ще се опитам да обясня. Да разгледаме опростената схема на двигателя на Шаубергер. Ако се абстрахираме от всичко второстепенно, то конструкцията се свежда до следната проста схема, която в крайна сметка не е нищо друго освен чашата на Айнщайн. 
Вътре най-горе - въртящия се диск (червен цвят). Долу - неголяма вертикално поставена пластина. С това се постига неравномерност на условията на въртене на горните и долните слоеве вода(въздух?). В ляво има топлообменик(за него по-късно). Отгоре мотор-генератор, в началото работи като страртер на процеса, след преминаване в режим на торнадо - за добиване на енергия. Клапана на топлообменника включва процеса. Стрелката вляво - нагреваемото от околната среда работно тяло на топлообменника. Какво става при работата на това устройство? Всичко е просто. Центробежните сили създават повишено налягане на стените на съда. И разреждане в централната част. За сметка на по-голямата ъглова скорост на въртене на горните слоеве на водата(въздуха) в сравнение с долните се създава меридианен поток, спускащ се надолу по стените на съда. И издигащ се в централната част(в природата - "хобота на смерча"). Течността(газа), придвижвайки се надолу по своята усложнена траектория попада ту в област на нагнетяване, ту в област на разреждане. Нека да си припомним най-простия закон на физиката - закона на Бойл-Мариот. Ако вземем определена маса газ, то при принидително сгъстяване газа се нагрява, а при разреждане се охлажда. Ето в централната част на устройството водно-въздушната смес попада в област на принудително разреждане от центробежните сили. При това за съответната маса става понижаване на температурата и увеличаване на обема. Това увеличаване на обема дава добавка от кинетическо движение на потока отдолу нагоре по централната ос на устройството. Тази подзаредена струя с нова енергия постъпва на диска на турбината, заставяйки го да се върти по-бързо и да изработва по-интензивен вихър, който създава още по-голямо разреждане и т.н и т.н. Охладения влажен въздух се насочва от центробежната сила към топлообменника. В идеалния вариант температурата в топлобмениника е около абсолютната нула. Заобикалящата топлообменника нормална от наша гледна точка среда се явява "среда с излишък на енергия". Топлообменника се нагрява от нея и топлинната енергия постъпва вътре в устройството, превръщаща се във въртене "самоподдържащ се водовъртеж" от влажния въздух вътре в устройството. Искам да направя една малка забележка по повод ефекта на Ранк (температурно разделяне на поток от газ в тъй наречените "тръби на Ранк"). Никой не обяснява точно този ефект. Според мен всичко е просто. Има закон на Бойл-Мариот(създаването на налягане в обем при постоянна температура е постоянна величина) и всичко протича по този закон. Циркулиращия в меридианно направление в нашето устройство газ изпитва ту сгъстяване, ту разреждане. Охлажда се и се нагрява спрямо нормалната температура. Ето и целия ефекта на разделянето на температурите. Всъщност никой не се е опитал да впръсне вода вътре? Би трябвало да се получи доста интересен ефект. Нещо като "капчици роса" с рязко охлаждене.
Може също да се направи интересен извод: а нали в това устройство има още и колебателен процес! А при колебателен процес има резонанс - рязко увеилчаване на амплитудата при минимално подаване на енергия! Представяте ли си как може да се стабилизира ефекта при намирането тук на зависимостта между амплитудата на колебанията и всички влияещи параметри? Температурен резонанс! Звучи добре. И може да намери отлично приложение в хладилната техника. Според моето дълбоко убеждение Шаубергер е бил велик човек и незаслужено неизвестен. Струва ми се, че все пак му се е удало да построи генератор, който извлича енергия "ОТ НИЩОТО". По точно направо от околната среда. Дори ако е бил направен много неефективно - безплатността на тази енергия трябва да се пребори с всички аргументи против. Кое все пак е удивителното? В Интернет може да се срещне достатъчно много информация за работата на Шаубергер. Но съдейки по всичко, за сега няма технологическа революция в производството на енергия! Макар да има снимки и рисунки на конструкцията. И всички описания на работата на двигателя, които съм срещал до сега, са дотолкова невъзможно еднообразни (и според мен абсолютно неверни), и веднага става ясно, че няма нищо работещо. Нямам претенции за истина като последна инстанция. Всичко, което е описано на моя сайт е верига от противоречия и неточности. Само, че аз съ мубеден, че двигател-генератор с удивителни свойства изработващ, и по-точно концентриращ енергия от околната среда, е напълно възможен и може да бъде направен още сега. Социално-икономическите последствия от такова изобретение, разбираемо, няма да имат измерими граници. Това е пълно решение на енергийните проблеми и променя на представата ни за транспортни средства.
Изхождайки от казаното по-горе, остава само да начертаем конкретната конструкция. Е какво пък. В ролята на хипотетически, "виртуален" двигател предлагам:
Вихров двигател-генератор
Показаното устройство може да изпълнява следните функции: 1. Генератор на енергия. По-точно концентратор на енергия от околната среда. Няма да сгрешим ако кажем "вечен двигател от 2-ри род". 2. Топлинна машина - особено добри възможностти за охлаждане. Работното тяло тук не е задължително да бъде вода-въздух. Напълно е възможно въздух и фреон. 3. Гравитационен механизъм. Това е много нахално заявление, но ще се опитам да обясня. При това по два начина. 3.1. Известен е ефекта на загуба на тегло при бързо въртяща се маса. От какво зависи? Нека да се върнем още на рис на Еверт. Ясно е, че при такова въртене на въздух може да се достигнат невероятни скорости (за сметка на неголямата маса на въздуха). Устройството не е заплашено от разпадане, за разлика от например металния маховик. Според изчисленията независимо от цялата сложност на траекторията, всяка точка от дадената траектория се движи по допирателна спрямо повърхността на Земята. И е напълно възможно да се достигне по тази траектория линейна скорост от 8 км/сек. Изкуствен спътник с орбита от един метър?!!! Ще настъпи ли при това положение левитация? ХМ... 3.2. Веднъж ми попадна в ръцете списанието ТМ(Техника молодеж) със статия за гравитационните механизми(инерциоиди). Там бяха описани примерно 10 вида механизми с обяснения, защо не могат пълноценно да работят(летят). Наистина в края на статията беше заявено, че окончателно потвърждение за работата на тези устройства все пак няма и въпроса стои открит. Затова предлагам №11. Навремето много ме беше заинтересувало въртенето на обикновен маховик на оста на електромотор. Моторът държах в ръце. Мощността му беше 70 вата, 7000 об/мин при U=24 v, маховика - алуминиев диск с диаметър 10 см. и тегло 200 грама. Обяснявам подробно, за да могат желаещите да опитат сами. Ако, разбира се, се интересуват. При въртенето на маховика имаме пълното усещане, че държим в ръцете си работещ инерциоид! Достатъчно е да въртим конструкцията около китката си и се получава пълно усещане за тяга в определена посока. Такъв интересен ефект дава въртенето едновременно по две оси (оста на мотора и китката). Тогава и се появи идеята, която сега по странен начин се пресича с двигателя на Шаубергер. По-рано тя ми се струваше невъзможна, но твърде интересна. Ще я нарисувам малко по-късно. А сега малък извод за изложеното на тази страница. Може да се формулират някои общи основни принципи за работата на устройствата, произвеждащи механическа енергия при "поглъщане" на енергия от околната среда: 1. Създава се процес, намиращ се на границата на самоподдържането (например в хидравликата затворения вихър от типа на чашата на Айнщайн - твърде неустойчиво инерционно състояние: примери има около нас - въртящия се водовъртеж, във въздуха, природния смерч; в електротехниката - електромотор и динамо съединени на една ос). За истинска самоподдръжка е необходимо в такава система да се добави външна енергия. Понякога дори съвсем малко, компенсираща загубите на триене или съпротивление. 2. Хиперболизиран процес. Плътно до резонанса, протичащ в такова устройство (във вихъра - нагряване и охлаждане на водно-въздушната смес, в електротехниката очевидно създаване на електромагнитни полета)... 3. "Извеждане" на конструкцията по отношение на околната среда по такъв начин, че някаква част от тази конструкция ще притежава енергия с рязко понижен енергетичен потенциал и ще стане приемник енергия от околната среда (например е хидравликата - централната част на двигателя на Шаубергер - идеалния вариант е доближаване на температурата до абсолютната нула и налягане, затова заобикалящата тази част на конструкцията среда ще притежава "излишък на енергия". В електротехниката е достапо сложно - резонанс на полетата, ще оставя мисълта си за сега незавършена). 4. Освобождаване на "погълнатата" енергия от затвореното пространство на устройството под формата на механическа или електрическа енергия. Ярки примери за такива устройства: В хидравликата – Двигател на Шаубергер и много приличащия по принципи на него двигател на Клем. В електротехниката - генератора на Тесла и генератора на Сърл. Сега можем да предположим, какво е представлявал вътре Repulsine на Шаубергер. По-скоро това е била конструкция подобна на показаната по-долу. Създадения в централната част вихър поглъща с помощта на топлобменник (съдейки по работата представляващ обикновена центробежна помпа) дори и малкото топлина от въздуха, преминаващ през лопатките на турбината, която е необходима за поддържането на въртенето. Стартирането на двигателя става при развъртането на турбината и впръскването долу на неголямо количество вода. Вероятно, след преминаване в режим торнадо, водата повече е е необходима и работно тяло се явява само въздуха. Налягането вътре в двигателя - в центъра е повишено, а по периферията понижено. С пълна сила работи ефекта на Ранк. По-точно той би трябвало да работи по добре, отколкото в "тръбата на Ранк"(това е защото, задвижения в тръбата на Ранк въздух се изхвърля моментално и твърде разточително навън, а тук става "натрупване" на този ефект при цикличното меридиалнно въртене). Охладение отдолу топлобменник-турбина се нагрява отгоре от нагнетявания въздух от околната среда. Изхвърлянето на този охладен въздух създава обикновена реактивна тяга. Накратко, ако това действително работи(аз смятам, ако действително двигателя на Шаубергер е съществувал, то конструкцията му е била примерно такава) - може да смятаме това за абсолютно универсален двигател-движител-генератор. Суперекологичен и безгоривен.
Вихров двигател-генератор-движител
Като технология конструкцията е на нивото на началото на миналия век, а може дори и по-рано. Простотата и ни кара да се замислим - работи ли това? Но аз не виждам особени противоречия. Предполагам, че тази картинка може да получи значително разпространение в Интернет. Макар и само като дискусионна. Промишлена установка за произвеждане на електроенергия би могла да изглежда примерно така:
Блок вихрова електростанция
Конструкцията е съвсем проста. Кой казва, че хобота на смерча трябва да бъде насочен надолу? Нека да обърнем всичко с краката нагоре (като скицата на Шаубергер в началото на страницата там също е под въпрос "кое е горе и кое долу"). По такъв начин генерирането на изкуствен вихър е много упростено. Какво е необходимо за формиране на вихър? Отговора е такъв - малко топлина от околната среда, влага и пъроначално развъртане на масата от влажен въздух. Във чашеобразен съд се налива обикновена вода. Мотор-генераторът в началния етап, с помощта на спирални лопатки, започва задвижване на водно-въздушната смес и след преминаване на режим торнадо, протича поглъщане на топлина от околния въздух, ускорение на разредения въздух надолу към центъра на вихъра и постъпване на този поток на лопатките на турбината. Мотор-генератора може да бъде превключен в режим генератор. Описанието за работата на установката е минимално - рисунката е предлено ясна. Макар процесите, протичащи в това устройство да са много по-сложни и разнообразни (аз умишлено съм пропуснал формирането на миниторнадото при възникване на основния вихър, а също и възможните електростатически ефекти). На рисунката съм се опитал да покажа най-главното - процеса на самоподдръжка на вихъра е възможен и според мен съвсем прост. Каква ще бъде височината на получения вихър - не зная (напълно е възможно тази установка да стане "ротор" на голямомащабно природно торнадо на открита площадка). И ако в природата процеса на формирането става около нас, при това като че ли без всякакви причини, то към предложеното устройство предлагам да се отнасяте като към набор от железа и други детайли, които способствуват за "цивилизованото" възникване на много разпространенно природно являние. Друг е въпроса за размерите на предложената конструкция. Аз няма да говоря на гигантски размери (такъв негативен пример може да бъде Messiah mashine с диаметър 50 метра). Повече ми е по душа описанието на Шаубергеровката Home Machine Power - размерът на това устройство е от порядъка на един метър в диаметър. А това, което предлагам е своеобразна симбиоза между двете устройства. Само, че конструктивно по-проста и вероятно по-добра. А минималните размери се определят все пак по законите на природата - въздушен вихър в живата природа по-малък от метър не съм виждал (прост пример за обикновените завихряния на прашен път). Затова пък, ако си представим максималните размери на такава станция! Въображението може да нарисува грамадна установка на открита местност, която да провокира възникването на на истинско торнадо с цялата му разрушителна мощ. Само дето това торнадо е "научено", винаги да стои на едно място - точно над ел.установката. А ако се построи комплекс от големи вихрови ел.установки, охалждащи околното пространство? Тук може да стане дума за влияние върху климата! Би било прекрасен дял в борбата с глобалното затопляне. Ето малка фантазия по темата:
Всеки съвременен топлинен двигател(лявата част на рисунката) - това е изгаряне на гориво в някакъв обем, рязко повишаване на температурата и разширение на работното тяло в резултат на това горене. Увеличението на обема на работното тяло дава движение, турбината просто изтласква за получаване на реактивен импулс. С този процес на разширение в резултат на изгаряне на гориво работи практически всеки двигател, постоянно унищожавайки невъзстановими ресурси като нефт-газ-въглища-уран. За премахване на тази технология дори не се говори - сами си представете. Но разширение на работното тяло може да се получи в резултат на съвършенно друг процес! Например - природното торнадо. Ще опитам да обясня. Да си представим, че в някакъв съд има задвижено работно тяло. В най-простия случай това е въздух както на показаната рисунка в дясно (миниатюрен модел на торнадо). В централната част веднага се появява ускоряващо се възходящо постъпателно движение. За това има 3 причини: 1. За сметка на разреждането на центробежните сили в централната част на вихъра се получава някакво увеличение на обема за съответната маса газ и понижаване на температурата. Тя е притисната от стените на съда и и остава един път на разширение нагоре. 2. Върху разредената част от газа в централната част действат законите на Архимед - по-лекото тяло "изплава" - нещо като въздушен балон, само че без обвивката. 3. Третата причина е най-екзотична. Въздуха при въртенето си придобива значителен електрически потенциал. Положителен в центъра, отрицателен по перифеирята. Независимо от цялата простота, този модел на торнадо (а и самото торнадо в оригинал) се явява превъзходен електростатичен генератор (най-добре теорията за възникване на такъв електрически потенциал е отразена в материалите за генератора на Сърл). В реалното торнадо се достига величина от милиони волтове и се проявява във възникване на мълнии в "окото на торнадото" и неговия "хобот". По такъв начин в тялото на торнадото при наличието на високо напрежение се получава йонизация на въздуха. А едноименните заряди както е известно се отблъскват!(положително заредените молекули на въздуха - лишени от електрони, се отблъскват една от друга). По този начин става повишаване на налягането на газа за сметка на електростатичните сили! И това разширение отново дава допълнителен импулс на движението нагоре на въздуха. Интересно, формулиран ли е във физиката такъв ефект - увеличаване на обема на газ при неговата йонизация? Ако не е - то ето ви откритие? Поразрових се в Интернет и не намерих нищо подобно, а ефекта явно го има. Всичко казано искам да поясня с показаната анимация и да се опитам да докажа, че торнадото е електростатична машина, при това конструктивно най-простата. В Интернет може да намерите достатъчно конструкции, където ротор се явява прост цилиндър от диелектрик, по стените на който е приложено високо напрежение от няколко десетки киловолта. Лавина от заредени частици, преминаваща между електродите просто върти цилиндричния ротор. Иска ми се даобобщя анимацията (разрез на торнадо), какво предлагат авторите на подобни конструкции и да предложа свой отговор на този въпрос - а за сметка на какво смерча се върти?
Няма коментари:
Публикуване на коментар