неделя, 21 ноември 2010 г.

Нацистки учени докопали тайната на летящите чинии

Умовете на Третия райх разработвали и “машина на времето”, за да търсят тайни в миналото

Хитлер бил привлечен в тайните общества
Безспорен факт е, че германските нацисти са си падали по мистиката. Те не само са ровели в дебрите на необяснимото, но натрупаните знания използвали за направата на различни чудесии като летящи чинии и "машина на времето", например. Обяснението на това трябва да се търси в далечното минало.Идеологията на фашизма е измислена и разпространена от тайни общества много преди създаването на нацистката държава. Тези възгледи обаче придобили голяма сила след поражението на Германия в Първата световна война. През 1918 г. в Мюнхен е основан филиал на "Тевтонския рицарски орден". Новата структура приема името "Тайното общество Туле". Името е взето от легендата за изчезнала и древна арктическата страна, където е била люлката на човечеството. Официално целите на обществото "Туле" били изучаване на древногерманската култура, но истинските задачи били значително по-различни.Един от първите членове на "Туле" станал младият окултист с неуравновесен характер Адолф Шикългрубер, по-известен като Хитлер. Бивш ефрейтор, с мистични уклони, той допаднал на организаторите на обществото. През 1918 г. го приели в тайната организация и скоро станал един от активните членове. Идеите на теоретиците от "Туле" са намерили отражение и в книгата на Хитлер "Моята борба". Най-общо казано, обществото "Туле" търсело отговор на задачата как германската раса да господства над целия свят."Този, който вижда в националсоциализма единствено политическо движение, знае малко за него". Тези думи принадлежат на самия Хитлер. Окултните господари на Хитлер имали и друга важна цел ­ да победят и в света на невидимото и метафизичното. За целта в Германия създавали все нови и нови закрити общества. Така през 1919 г. била основана тайната "Света ложа", по-късно известна под името "Врил".
Ото Скорцени - човекът, който бил наясно с тайните планове на Райха.
Името є идва от древноиндийското название на космическата енергия на живота. По-късно, през 1933 г., е основан елитарният мистичен орден "Аненербе" или "Наследство на предците". През 1939 г., по инициатива на Химлер, орденът става главната научно-изследователска структура в рамките на СС. Обществото имало на разположение изследователски институти и се занимавал с търсене на древни знания. Те обаче трябвало да улеснят фашистите в разработките на нови технологии, управлението с магически методи на човешкото съзнание и генетичните манипулации за създаване на "свръхчовек". В елитарния орден практикували и нетрадиционни методи за получаване на знания ­ халюциногенни наркотици, транс и контакти с "Висшия външен разум". В "Аненербе" издирвали и използвали старинни окултни формули и заклинания за контакти с т.нар. "Чужди". За тези сеанси привличали най-опитните медиуми и контактьори. За по-сигурно, независимо едно от друго, експериментите се правели едновременно в тайните общества "Туле" и "Врил". Най-потресаващата версия е, че чрез тези контакти нацистите са успели да се сдобият с техническа информация за нестандартните летящи обекти. Тя била чертежи и описания на летящи дискове, които по своята характеристика значително превъзхождали авиационната техника за онези времена.Другата задача, която била поставена пред учените, и според слуховете, била частично решена, е създаването на "машина на времето". Чрез нея нацистите искали да проникнат в дълбините на историята и да се получават знания за древни високоразвити цивилизации. Сред тях били сведенията за изчезналата Атлантида, която нацистите смятали за прародина на арийската раса. Особен интерес за нацистките учени представлявали техническите знания на атлантите, които им позволявали да строят огромни морски съдове и въздушни кораби. Освен това резултатите от изследванията са използвани пак за създаването на летящи чинии.
Шефът на СС Хайнрих Химлер ръководел окултните операции.
В архивите на Третия райх са намерени рисунки, обясняващи принципа на завъртането на физичните полета, което позволява създаване на техномагически апарати. Един от разработвалите техномагически устройства е знаменитият учен д-р Шум. Неговите електродинамични машини използвали бързото въртене. Така те изменяли структурата на времето и загрявали въздуха около себе си. В интерес на истината и сега учените твърдят, че бързовъртящите се обекти изменят около себе си не само гравитационното поле, но и пространствено-времевите характеристики. Така че, че при разработката на "машина на времето" нацистите са постигнали ефект на антигравитация. Друг е въпросът доколко управляеми са били тези процеси. Има данни, че апарат с такива възможности бил монтиран в тайна лаборатория под Мюнхен и там изследванията продължили. В резултата на това техническото подразделение СС създало серия летящи дискове от типа "Врил".Следващото поколение летящи чинии били от серията Haunebu. Според изследователи, в тези апарати са използвани някои идеи и технологии на древните индийци и двигателите на Виктор Щаубергер ­ виден учен в областта на хидродинамиката. В своите опити Щаубергер успял да създаде нещо като "вечен двигател".Нацистите създали Четвърти опитно-конструкторски център. Зад него стояло тайното обществото "Черно слънце". В този център била разработена особено секретната летяща чиния "Хонебу-2". В своята книга "Немските летящи чинии", изследователят Ото Бергман дава някои технически характеристики. Диаметърът им е бил 26,3 м, двигателят ­ тахионатор, от тип "Туле", управлението ­ чрез импулсен генератор на магнитно поле. Дисковете се движели със скорост 6000 км/ч, като е било възможно да достигнат 21 000 км/ч. Продължителността на полета им била над 55 часа. Те имали 100 процента способност за излитане в Космоса. Екипажът им бил от девет души, а пътниците ­ 20 души. Дори е било планирано серийно производство в края на 1943 ­ началото на 19 44 г.
Снимки: Интернет
Нацистите използвали научената чрез кодове информация за направата на летящи чинии от по-ново поколение
Американският изследовател Владимир Терсицки съобщава, че серията била продължена с апарата Haunebu-III. Той бил предназначен за борба от въздуха с морски ескадри. Диаметърът на тази чиния бил 76 м, а височината й ­ 30 м. На нея имало четири оръдейни купола, с по три оръдия на всяка. Според Терсицки през март 1945 г. чинията е направила дори и една обиколка около Земята и се е приземила в Япония. Двигателят є работел със "свободна енергия", т. е. използвал неизчерпаемата енергия на гравитацията. В наши времена учените, които работят по алтернативните енергийни източници, използват т. нар. "конвертор на Ханс Колер". Той превръща енергията на гравитацията в електрическа, така че нищо необичайно няма в научните похвати на германците. Има сведения, че именно такива конвертори за използвани в т.нар. тахионатори от типа "Туле" и "Андромеда". Конверторите са произвеждани през 1942 ­ 1945 г. в заводите на "Сименс" и АЕГ.
Летяща чиния
През 50-те години австралийци намерили трофейна кинолента на германски документален филм-отчет за проекта за летящия диск "Фау-7". За него дотогава не се е знаело абсолютно нищо. Известно е обаче, че знаменитият специалист на Райха по специалните операции Ото Скорцени имал задачата да подбере отряд от пилоти за управление на летящи чинии. Смята се, че трофейните документи за метафизичните разработки на Третия райх дали тласък за аналогични разработки в САЩ и СССР.Нацистите са организирали и експедиции за търсене на древни знания в най-отдалечените кътчета на земното кълбо ­ Тибет, Южна Америка и Антарктида. На Антарктида те отделяли особено внимание. Мнението на окултистите на Райха било, че Антарктида е била обитавана от високоразвита цивилизация. Дори преобладаващото мнение било, че това всъщност е изчезналата Атлантида. Тази теория особено паснала на нацистките учени. Така Антарктида станала една от главните им цели. Дори се говори за свръхсекретна операция на нацисткото разузнаване за създаването на огромна подземна база на ледения континент.
.

Няма коментари:

Публикуване на коментар