Първият космонавт е летял през 1943 г.

През 1990 г. бивш немски пилот заяви по радиото, че е извършил космически полет през 1943 г.

Тази новина бе актуална през 1990 г. Тогава тя не бе приета сериозно. Може би главна причина за това бе фактът, че пилотът е бил дълги години в психиатрична клиника. Този факт може да се тълкува по два начина: първия, немският летец наистина е бил луд, а втория, трябвало е да мълчи. Познаваме много добре методите, практикувани от комунистическите режими, затова втората версия е по-вероятна.

Историята бе забравена...

Дали германската техника през Втората световна война е била в състояние да осъществи космически полет?

балистична ракета А4

Сега, след отварянето на архивите на германското разузнаване - “Щази”, се знае много повече. Известно е, че нивото на германската техника е било много високо. По времето на Третия райх е имало няколко свръхсекретни центрове, в които се е работило за създаването на нови усъвършенствани видове ракети.

Създадена е управляема балистична ракета известна, като ФАУ-2. Тази ракета е по-малко известна като А4.

От архивите става ясно, че почти веднага след края на войната руски специалисти посещават един от ракетните центрове - Пенемюнде. Те са шокирани! Там виждат разработки, изпреварили времето си. Оказва се, че през 1941 г. е планирана разработката на модерна ракета, която да изведе човек в космоса. Проектът е наречен А9/А10, защото ракетата се е състояла от две степени.

А9 е едната степен. Това е усъвършенстван вариант на А4, с херметически затворена кабина за пилота. Проведени са изпитания, при които ракетата изминава около 600 километра за 17 минути. А10, другата степен на ракетата, имала тегло 75 тона и височина 18 метра. Височината на А9/А10 била 30 метра, а теглото - около 100 тона. Това означава, че в Германия през 1943 г. е създадена пилотируема ракета, която може да премине атмосферата и да излезе в космическото пространство.

космическата ракета А9/А10

Руските учени, посетили Пенемюнде казват, че немските двигатели имали минимална тяга 20 тона. За сравнение, руските двигатели по това време имат тяга няколкостотин килограма.

Ракета А9/А10 е могла успешно да се използва за военни цели - ракета с огромен периметър на действие би могла да премине атмосферата, след което пилотът да я насочи към целта, като се катапултира в последния момент.

Ако се извърши такъв полет, то той може да бъде наречен полет в космоса, а летецът - космонавт.

Създаден е екип от летци, които да извършат такъв полет. През 1944 г. е планиран удар срещу Ню Йорк, на който американците успяват да попречат.

Имало ли е такъв полет?

Немският летец твърди, че той е извършил този подвиг!

Дали е истина?

Съвременните ракети подозрително приличат на А9/А10.

Може да се отговори с цитат от популярния сериал: “Истината е някъде там!”.

След победата над Германия проектите и обурудването в тези ракетни бази мистериозно изчезват. Изчезват и екипите, работили там. Повече за тези проекти нищо не се чува. Какво е станало с тази технология, изпреварила с десeтилетия времето си, по всяка вероятност никога няма да се изясни.

Може да се възползвали американците!

Може да са руснаците!

Ясно е едно - бил е по-добрият!

След като излети, бомбардировачът-совалка навлиза многократно в атмосферата и подскача пак в космоса, пуска бомба, извършва пълна обиколка на Земята и се връща в базата.

oрбиталният бомбардировач-совалка “Silverbird”(снимките в материала са от luft46.com)

В част първа бе разгледана ракетната система А9/А10. Тя е сравнително добре известна на интересуващите се от ранните години на космонавтиката. По-малко известен е проектът на друг немски технически гений от това време – д-р Йожен Зенгер (Eugen Sanger). Той създава орбиталния бомбардировач-совалка: Silverbird, известен още като Amerika Bomber.

С размах на крилете – 15 м., дължина - 28 м., максимална скорост 22 100 км./ч., максимална височина на полета от 145 до 245 км. (според различни източници), този орбитален бомбардировач-совалка е по-съвършен от А9/А10 по ред причини.

На първо място, както при обикновените бомбардировачи, той се използва многократно, разбира се с изключение на бомбите и горивото.

Товарът му от бомби може да достига до 3500 кг., а на А9/А10 само 350 кг.

диаграма на полета

След като излети, бомбардировачът-совалка навлиза многократно в атмосферата и подскача пак в космоса (виж диаграмата), пуска бомба, извършва пълна обиколка на Земята и се връща в базата. Не е нужно пилотът да се катапултира, а един и същ пилот-космонавт може да извърши няколко мисии за едно денонощие.

Поради спецификата на полета си бомбардировачът може да се използва и за други цели – например фоторазузнаване в почти реално време на обекти, които са от другата страна на планетата.

Пилотите свикват с управлението по-лесно, защото са обучени да управляват самолети, а не ракети.

Не на последно място е и възможността Германия реално да помага на съюзника си във Втората световна война – Япония. За броени минути Silverbird може да достигне цели в Тихия океан.

д-р Йожен Зенгер

Създадената от д-р Зенгер система е по-елегантна и по-прогресивна дори от съвременната Space Shuttle, след като Silverbird с малки модификации е могъл да бъде изведен в ниска орбита около Земята.

Има сведения (например от Отто Скорцени), че в Германия през 1943 г. е създаден отряд от пилоти-космонавти, състоящ се от топ асове на Luftwaffe, наброяващ от 100 до 500 пилота!

Нима са се надявали, че ще бъдат построени 100-500 изключително скъпи ракети А9/А10 за еднократна употреба? Или са планирали масирана разрушителна бомбардировка над цяла Америка, а не само над градовете от източното крайбрежие на САЩ?

Според официалната версия Amerika Bomber никога не е напускал чертожната маса. Загадката се задълбочава още и от факта, че след падане на Райха англо-американски войски откриват резервоари съдържащи 2000 галона с гориво. На етикетите пише:

For Sanger Research! (За изследването на Зeнгер!)

Кому е било нужно гориво от несъществуващ самолет?