сряда, 23 март 2016 г.

24 неща, които не знаете за Адолф Хитлер и Нацистка Германия

Адолф Хитлер е отгледан в семейство от средната класа. През първите години от детството си, семейството му преминава през труден период от глад. След като е бил войник в Първата Световна война , на 30-ти януари 1933 година, той става канцлер на Германия, изпълнявайки мечтата на всеки беден човек от средната класа, да направи нещо голямо. Всички сме запознати с историята на Хитлер, в която Съединените Щати упорито настоява да повярваме. Според тях Хитлер е най-злият човек живял някога, убил милиони невинни евреи. Същата тази история бива представяна в много Холивудски филми. Съвсем спокойно можем да кажем, че са похарчени милиарди долари, за да се натрапи идеята за злият Нацистки режим. Ами, ако всичко това, което ни казват, не е напълно истина? Има много доказателства от хора, които са живели, работили или интервюирали Хитлер, които достатъчно убедително говорят, че не всичко, което знаем сега е цялата истина. Ето, 12 неща, които със сигурност не знаете за Адолф Хитлер и Нацистка Германия: 1. Хитлер освобождава Германия от Международните банкови картели. Когато Хитлер става канцлер на Германия, германският народ няма работа, няма пари и гладува. Един варел пълен със сто милиарда марки не може да купи, дори един хляб по това време. Много германци живеят в бараки, тъй като безброй домове и ферми са били иззети от банките на Ротшилд/Рокфелер. В книгата си, „Магията на парите“ от 1967 г., президентът на Райхсбанк, Д-р Ялмар Хорас Грийли Шахт разкрива голямата тайна: „Драматичното обезценяване на марката започва скоро след „приватизирането“ на Райхсбанк, или оставянето и в ръцете на частни инвеститори.“ С други думи, отговорност за следвоенната хиперинфлация поема не правителството на Германия, а по-скоро частната централна банка в Германия, която има монопол върху създаването на парите. Немската икономика бива разбита и опустошена от банкери…, до пристигането на Хитлер. След като бива избран, Хитлер отказва да играе по свирката на Рокфелер/Ротшилд и едно от първите неща, които прави е да оправи корумпираната, базирана на дългове финансова система. Това станало, чрез емитиране на собствени пари. Новите пари не били обезпечени със злато или друга чужда валута, тъй като всичко това било в ръцете на световните банкери, а били обезпечени с труда на самите немци. Правителството плащало на работниците със сертификати, а с тях работниците плащали за другите стоки и услуги, като по този начин се създавали и допълнителни работни места. В отговор на новата банкова система на Германия, еврейското световно господство обявява война на Германия чрез бойкот на германски стоки. За две години безработицата в Германия изчезва, а за пет години от най-бедната страна, Германия става най-богата страна в Европа. 2. Хитлер създава процъфтяваща икономика с нулева безработица. След създаването на обществена банкова система, Хитлер продължава управлението си с изграждане на нови пътища, мостове, язовири, канали, пристанищни съоръжения, както и ремонти на обществени и частни сгради. Всичко това се прави с публични средства. Както е казал самият Хитлер: „За всяка издадена марка, ние изискваме еквивалента на нейната стойност в свършена работа или произведени стоки.“ Нацисткото правителство насърчава жените да бъдат домакини, а цялата работа по ремонтите и подобряването на инфраструктурата и транспорта в страната, създава работни места за мъжете. Както споменахме по-горе по този начин безработицата в Германия изчезва само за две години и тя отново стъпва на крака. 3. Хитлер акцентира своето уважение към жените, децата и семейните ценности Заради икономическите затруднения, точно преди Хитлер да бъде избран, Германия страда от много ниска раждаемост. През 1933 г., Хитлер приема закон, който позволява на младите двойки да получат безлихвени заеми, минимум 1000 Райх марки (равни на 9 месечна заплата), за да създадат свой дом и деца. За всяко родено дете, двойката има право да запази 250 марки, без да ги изплаща. Тази система създадена от Нацисткото правителство, днес съществува в Швейцария. Бедните семейства са били подпомагани чрез финансови стимули и семейни надбавки , а брачни заеми и субсидии за деца получавало всяко семейство от всеки сегмент на обществото. 4. Опазване на околната среда и животните Под нацисткият режим, малтретирането на животни се е считало за отвратително престъпление. Ако някой бива заловен да малтретира животно, веднага се изпраща в концентрационен лагер. Като човек, който се е възхищавал на животните, Хитлер показвал голяма загриженост към животните естествени за Германия и създавал закони, за да осигури тяхната безопасност и добър живот. През 1934 г., Хитлер приел закон наречен Das Reichsjagdgesetz, тоест Закон за лова в Райха, който регулирал колко животни да бъдат убити на година. Също така той обособил подходящи ловни сезони. Този закон е приет днес от повечето западни страни. Благодарение на този закон, който опазва местните животни биват спасени вълците и евроазиатският Рис (или накратко само Рис). Нацистите са първи в историята, които създават закони за опазване на околната среда. През 1935 година правителството на Третия райх гласува т.нар. „Акт за защита на природата на Райха“. 5. Хитлер забранява експериментирането върху животни (Вивисекцията) Нацистка Германия е първата страна в света, която забранява вивисекцията, или каквито и да е опити върху живи животни. Пълната забрана на вивисекцията влиза в сила през април 1933 г. Министър-председателят на Прусия Херман Гьоринг казва: „Абсолютната и постоянна забрана за вивисекцията е не само необходим закон за защита на животните и показване на съпричастност към болката им, но също и закон за човечността… По тази причина аз обявих незабавна забрана на вивисекцията и нейното практикуване ще бъде наказуемо деяние в Прусия. За наказание, виновникът ще бъде изпратен в концентрационен лагер.“ 6. Хитлер е финансирал научни изследвания в технологиите за „свободна енергия“ Хитлер е бил наясно, че за да направи Германия напълно независима от международния банков картел, той трябвало да намери начин да елиминира зависимостта и от петрол. Хитлер търси неизчерпаем източник на енергия, който не е монополизиран от частни парични картели, за да добие истински суверенитет. Този стремеж води Германия до развиването на тъй наречената Нацистка камбана, описана от автора Джоузеф П. Фарел като: „хиперизмерно физично приспособление проучвано под егидата на отделите Entwicklungstelle-IV, Forschung, Entwicklung, и Patente…“ Виж повече информация на английски тук. Според Фарел, „мисията на Entwicklungstelle IV е била да разработи свободна енергия и да направи Германия независима от чуждият петрол.“ Нацистката камбана е била проектирана, по оценка на Фарел с тройно предназначение: Енергийна независимост Оръжие с огромна сила Напреднала двигателна технология 7. Немските работници са добре третирани С цел повишаване на стандарта на живот за всички германски граждани еднакво, Адолф Хитлер стимулира духа на почтеност, другарство и щастие, като финансира програми за хуманно отношение към многобройните работници, включително: – Силно субсидирани международни ваканции. – 134 000 тетрални и концертни прояви за 32 милиона души (между 1933-1938г.). 2 милиона души били пратени на круизи, както и 11 милиона души пратени на театрални пътувания. – Всеки гражданин получил радио. – 5-дневна работна седмица за всички. – Безплатно обществено здраве. – Всеки, който отказвал да работи бил хвърлян в затвора. Синдикатите били забранени, както и стачките. – Всички големи фабрики и заводи трябвало да предоставят кътове за отдих, кафенета, съблекални, дори игрища и басейни за своите работници. 8. Организирано индустриално производство и земеделие За разлика от сегашната американска икономика, където производството се задвижва от преследването на максимална печалба, Хитлер прави политика на самозадоволяване, където целта е да се произвежда само това, от което имат нужда германците. Целта на нацисткото правителство е да произвежда за своята страна всичко, от което имат нужда германците, без да се налага да разчитат на внос. Правителството субсидира фермерите за пропуснати ползи, и на всички земеделски производители се дава гаранция, че всичко, което отгледат ще бъде изкупено. 9. Хитлер елиминира престъпността и подобрява здравето на германците Давайки на социално неприспособените и престъпниците работа, Хитлер е бил в състояние да намали нивото на престъпността в Германия. В книгата си от 1976 г., „Дванадесетгодишният Райх“, авторът Р. Грюнбергер заявява, че има значителен спад в убийствата, грабежите, присвояването и дребната кражба по времето на Хитлер. Много чужденци са били впечатлени от подобряването на Германия, включително сър Арнолд Уилсън, британски депутат който посещава Германия седем пъти от идването на власт на Хитлер. „Детската смъртност е значително намаляла и значително по-ниска от тази във Великобритания“, пише Уилсън. „Туберколозата и други заболявания са значително намалели. Наказателните съдилища никога не са имали толкова малко работа, а затворите никога не са били толкова празни. За мен е удоволствие да наблюдавам физическата способност на младите германци. Дори най-бедните хора са добре облечени и техните усмихнати лица свидетелстват за психологическото подобрение, което са получили.“ 1. Хитлер освобождава Германия от Международните банкови картели. Когато Хитлер става канцлер на Германия, германският народ няма работа, няма пари и гладува. Един варел пълен със сто милиарда марки не може да купи, дори един хляб по това време. Много германци живеят в бараки, тъй като безброй домове и ферми са били иззети от банките на Ротшилд/Рокфелер. В книгата си, „Магията на парите“ от 1967 г., президентът на Райхсбанк, Д-р Ялмар Хорас Грийли Шахт разкрива голямата тайна: „Драматичното обезценяване на марката започва скоро след „приватизирането“ на Райхсбанк, или оставянето и в ръцете на частни инвеститори.“ С други думи, отговорност за следвоенната хиперинфлация поема не правителството на Германия, а по-скоро частната централна банка в Германия, която има монопол върху създаването на парите. Немската икономика бива разбита и опустошена от банкери…, до пристигането на Хитлер. След като бива избран, Хитлер отказва да играе по свирката на Рокфелер/Ротшилд и едно от първите неща, които прави е да оправи корумпираната, базирана на дългове финансова система. Това станало, чрез емитиране на собствени пари. Новите пари не били обезпечени със злато или друга чужда валута, тъй като всичко това било в ръцете на световните банкери, а били обезпечени с труда на самите немци. Правителството плащало на работниците със сертификати, а с тях работниците плащали за другите стоки и услуги, като по този начин се създавали и допълнителни работни места. В отговор на новата банкова система на Германия, еврейското световно господство обявява война на Германия чрез бойкот на германски стоки. За две години безработицата в Германия изчезва, а за пет години от най-бедната страна, Германия става най-богата страна в Европа. 2. Хитлер създава процъфтяваща икономика с нулева безработица. След създаването на обществена банкова система, Хитлер продължава управлението си с изграждане на нови пътища, мостове, язовири, канали, пристанищни съоръжения, както и ремонти на обществени и частни сгради. Всичко това се прави с публични средства. Както е казал самият Хитлер: „За всяка издадена марка, ние изискваме еквивалента на нейната стойност в свършена работа или произведени стоки.“ Нацисткото правителство насърчава жените да бъдат домакини, а цялата работа по ремонтите и подобряването на инфраструктурата и транспорта в страната, създава работни места за мъжете. Както споменахме по-горе по този начин безработицата в Германия изчезва само за две години и тя отново стъпва на крака. 3. Хитлер акцентира своето уважение към жените, децата и семейните ценности Заради икономическите затруднения, точно преди Хитлер да бъде избран, Германия страда от много ниска раждаемост. През 1933 г., Хитлер приема закон, който позволява на младите двойки да получат безлихвени заеми, минимум 1000 Райх марки (равни на 9 месечна заплата), за да създадат свой дом и деца. За всяко родено дете, двойката има право да запази 250 марки, без да ги изплаща. Тази система създадена от Нацисткото правителство, днес съществува в Швейцария. Бедните семейства са били подпомагани чрез финансови стимули и семейни надбавки , а брачни заеми и субсидии за деца получавало всяко семейство от всеки сегмент на обществото. 4. Опазване на околната среда и животните Под нацисткият режим, малтретирането на животни се е считало за отвратително престъпление. Ако някой бива заловен да малтретира животно, веднага се изпраща в концентрационен лагер. Като човек, който се е възхищавал на животните, Хитлер показвал голяма загриженост към животните естествени за Германия и създавал закони, за да осигури тяхната безопасност и добър живот. През 1934 г., Хитлер приел закон наречен Das Reichsjagdgesetz, тоест Закон за лова в Райха, който регулирал колко животни да бъдат убити на година. Също така той обособил подходящи ловни сезони. Този закон е приет днес от повечето западни страни. Благодарение на този закон, който опазва местните животни биват спасени вълците и евроазиатският Рис (или накратко само Рис). Нацистите са първи в историята, които създават закони за опазване на околната среда. През 1935 година правителството на Третия райх гласува т.нар. „Акт за защита на природата на Райха“. 5. Хитлер забранява експериментирането върху животни (Вивисекцията) Нацистка Германия е първата страна в света, която забранява вивисекцията, или каквито и да е опити върху живи животни. Пълната забрана на вивисекцията влиза в сила през април 1933 г. Министър-председателят на Прусия Херман Гьоринг казва: „Абсолютната и постоянна забрана за вивисекцията е не само необходим закон за защита на животните и показване на съпричастност към болката им, но също и закон за човечността… По тази причина аз обявих незабавна забрана на вивисекцията и нейното практикуване ще бъде наказуемо деяние в Прусия. За наказание, виновникът ще бъде изпратен в концентрационен лагер.“ 6. Хитлер е финансирал научни изследвания в технологиите за „свободна енергия“ Хитлер е бил наясно, че за да направи Германия напълно независима от международния банков картел, той трябвало да намери начин да елиминира зависимостта и от петрол. Хитлер търси неизчерпаем източник на енергия, който не е монополизиран от частни парични картели, за да добие истински суверенитет. Този стремеж води Германия до развиването на тъй наречената Нацистка камбана, описана от автора Джоузеф П. Фарел като: „хиперизмерно физично приспособление проучвано под егидата на отделите Entwicklungstelle-IV, Forschung, Entwicklung, и Patente…“ Виж повече информация на английски тук. Според Фарел, „мисията на Entwicklungstelle IV е била да разработи свободна енергия и да направи Германия независима от чуждият петрол.“ Нацистката камбана е била проектирана, по оценка на Фарел с тройно предназначение: Енергийна независимост Оръжие с огромна сила Напреднала двигателна технология 7. Немските работници са добре третирани С цел повишаване на стандарта на живот за всички германски граждани еднакво, Адолф Хитлер стимулира духа на почтеност, другарство и щастие, като финансира програми за хуманно отношение към многобройните работници, включително: – Силно субсидирани международни ваканции. – 134 000 тетрални и концертни прояви за 32 милиона души (между 1933-1938г.). 2 милиона души били пратени на круизи, както и 11 милиона души пратени на театрални пътувания. – Всеки гражданин получил радио. – 5-дневна работна седмица за всички. – Безплатно обществено здраве. – Всеки, който отказвал да работи бил хвърлян в затвора. Синдикатите били забранени, както и стачките. – Всички големи фабрики и заводи трябвало да предоставят кътове за отдих, кафенета, съблекални, дори игрища и басейни за своите работници. 8. Организирано индустриално производство и земеделие За разлика от сегашната американска икономика, където производството се задвижва от преследването на максимална печалба, Хитлер прави политика на самозадоволяване, където целта е да се произвежда само това, от което имат нужда германците. Целта на нацисткото правителство е да произвежда за своята страна всичко, от което имат нужда германците, без да се налага да разчитат на внос. Правителството субсидира фермерите за пропуснати ползи, и на всички земеделски производители се дава гаранция, че всичко, което отгледат ще бъде изкупено. 9. Хитлер елиминира престъпността и подобрява здравето на германците Давайки на социално неприспособените и престъпниците работа, Хитлер е бил в състояние да намали нивото на престъпността в Германия. В книгата си от 1976 г., „Дванадесетгодишният Райх“, авторът Р. Грюнбергер заявява, че има значителен спад в убийствата, грабежите, присвояването и дребната кражба по времето на Хитлер. Много чужденци са били впечатлени от подобряването на Германия, включително сър Арнолд Уилсън, британски депутат който посещава Германия седем пъти от идването на власт на Хитлер. „Детската смъртност е значително намаляла и значително по-ниска от тази във Великобритания“, пише Уилсън. „Туберколозата и други заболявания са значително намалели. Наказателните съдилища никога не са имали толкова малко работа, а затворите никога не са били толкова празни. За мен е удоволствие да наблюдавам физическата способност на младите германци. Дори най-бедните хора са добре облечени и техните усмихнати лица свидетелстват за психологическото подобрение, което са получили.“ 10. Нито един гражданин няма да гладува или мръзне. Основната философия на Германия по това време е, че всички граждани трябва да имат един и същ стандарт на живот. Нацистка Германия може да се похвали с една от най-големите програми за социално подпомагане в историята със слоган „Никой няма да гладува или мръзне“. Всяка година, високопоставени нацисти и граждани излизали на улицата, за да съберат средства за благотворителност, което генерирало чувство на съпричастност и другарство към хората в нужда. Дори стигнали до там, че публикували имената на тези, които не давали средства за благотворителност във вестника като наказание или напомняне на тяхното пренебрежение. 11. Нацистката Антитабако мисия Нацистките лекари са първите, които пишат научни статии, свързващи пушенето с ракът на белия дроб. Вследствие на това, пушенето бива забранено в ресторантите и обществения транспорт. Рекламите на цигарите и пушенето са строго контролирани от нацистите и данъкът тютюн се повишава до възпиране на хората от пушене. В най-скъпата и ефективна антитабако мисия в историята, много немски здравни организации започват да образоват обществото за вредите от тютюнопушенето. Също така и запознават бременните жени с големите рискове от спонтанен аборт. През 1940 година, годишното потребление на цигари на глава от населението в Америка е над 3000, а в Германия 749. – Хитлер забранява продажбата на цигари на жени. – Хитлер забранява тютюнопушенето на лица под 18 години. – Хитлер забранява тютюнопушенето на хората в униформи. – Хитлер забранява тютюнопушенето на обществени места. – Хитлер за първи път поставя предупредителни снимки (от тези с развалените дробове) по цигарените кутии. 12. Хитлер създава култура ценяща музиката Признавайки музиката като важна част от културата на една страна, Хитлер основава Държавен музикален институт през 1933 г. след като идва на власт. Неговата цел е да популяризира вечната музика на композитори като Бетовен, Моцарт, Вагнер, Брамс и други. А и както вече казахме, всеки гражданин в Германия притежава радио. Младежите били насърчавани да развиват музикални кариери, за да запазят богатото музикално немско наследство. Джаз, Суинг и сексуално провокативната музика били забранени в Германия по времето на Хитлер. 13. Фолксваген През 1934 година, Хитлер започва мечтаният проект, всяко немско семейство да притежава кола, която да има възможността да вози двама възрастни и три деца с максимална скорост 100 км/ч. Той е искал немските граждани да имат същият достъп до кола, както американците. Като малко чудо, атрактивната кола направена от стомана и задвижвана от двигател с 25 конски сили успява да впечатли целият свят. В 150 000 км. тест драйв тя показва, че лесно може да поддържа скорост от 100 км. в час по магистралата. Дори самите създатели на колата остават учудени от това, колко добре се справя малкият бръмбар. Две от най-важните желания на Хитлер са изпълнени: колата харчи само 7 литра гориво на 100 км. и е на цена по – малка от 1000 Райх марки (на цената на малък мотоциклет). 14. Метадонът (като заместител на хероина) и Петидина (мощно обезболяващо) са изобретения на нацистите. 15. Всички евреи на сапун !? Всеизвестни са историите за това, как нацистите правили сапун от телата на умрелите евреи. Истина ли е това? Твърдо не! Еврейският историк Уолтър Лакер „отрича установената история“, като признава в книгата си от 1980 г. „Ужасната тайна“, че цялата история с човешкият сапун, няма основание в реалността. Walter Laqueur, The Terrible Secret (Boston: 1980) Гита Серени, друг еврейски историк, отбелязва в нейната книга „В тъмнината“: „Общоприетата история, че труповете на загиналите са се използвали за направата на сапун и торове най-накрая е опровергана от Централният орган за разследване на нацистките престъпления в Лудвигсбург.“ Gitta Sereny, Into That Darkness (London: A. Deutsch, 1974) Дебора Липщат, професор по съвременна еврейска история, по подобен начин „пренаписва“ историята, като потвърждава през 1981 г.: „Факт е, че нацистите никога не са използвали телата на евреите по какъвто и да е начин, за производство на сапун.“ „Nazi Soap Rumor During World War II,“ Los Angeles Times, May 16, 1981 През април 1990 г., професор Йехуда Бауер, водещ историк по въпросите за Холокоста от Еврейския университет в Израел потвърждава, че историите са човешкият сапун не са верни. 16. Микровълновото готвене е изобретено от нацистите (за войските в Русия) 17. Аушвиц и газовите камери Аушвиц се счита за най-известният нацистки център за изтребление. Казвано ни е, че там систематично са избивани стотици хиляди затворници – най-вече евреи. Всички сме чували и за прословутите газови камери. Но, истински ли са те? Фред Лейхтер е водещ специалист в Америка по проектиране и производство на оборудване за екзекуция, включително газови камери. През 1988 г. Лейхтер взима проби от стените на предполагаемите газови камери в Аушвиц, Биркенау и Майда́нек (познат и като Люблин). Лейхтер не открива цианиден остатък по стените, което е било задължително, ако са се използвали като газови камери. През 1991 г. полското правителство повтаря тестовете, за да опровергае откритията на Лейхтер, но те получават същите резултати. Въпреки, че уж 6 милиона евреи са загинали в газови камери, няма направена аутопсия на нито едно от телата, с което да се потвърди смъртта от отравяне. Всъщност повечето от загиналите хора през ВСВ са умрели от тифус или глад, а от стотиците снимки с трупове повечето са на загинали германци от бомбени атаки. Но, нека за момент да отхвърлим всички доказателства и да приемем, че е имало газови камери. За да се убият 6 милиона евреи в газови камери, ще са нужни 68 години. 18. Нацистите откриват нервно-паралитичните агенти Табун и Зарин. Използвани по света като химически оръжия. 19. Третият Райх усъвършенства телевизията и провежда първото излъчване. 20. „Дневникът на Ане Франк“ е измама. Много автори са провеждали специални проучвания относно достоверността на световноизвестният дневник на Ане Франк. Тъй като всеки имат интернет и може да се поразрови ще споменем само някои основни неща относно измамата. Диетлиб Фелдерер публикува книга относно измамата с дневника на Ане Франк. Неговите проучвания включват: проучване на сградата, в която е живяла Ане Франк (днес музей), проби от почерка на момичето и вътрешните противоречия в самият дневник. Фелдерер е писал до Ото Франк, бащата на Ане Франк с молба да проучи оригиналният ръчно написан дневник. Молбата му, разбира се е била отхвърлена. Фелдерер препоръчва в книгата си, да се направи анализ на мастилото използвано в дневника, за да се определени неговата автентичност. По-късно заради заведено съдебно производство в Германския съд, Федералната служба за криминални разследвания разследва оригиналният дневник. Техният анализ е установил, че значителна част от ръкописа е написан с химикалки, които не са били достъпни преди 1951 г. Друго, което установяват е, че ръкописът от дневника се различава от действителния ръкопис на Ане Франк. Друг изследовател на дневника Д-р Форисън сравнява различни издания на дневника на различни езици и установява огромни различия между тях. Той намира много добавки и значителни пропуски, които оспорват автентичността на дневника. Професор Артър Бутц от Северозападен Университет казва: „Чел съм дневника и не вярвам (в неговата автентичност).“ Най-бързият пример, вижте още на втора страница четем есе на тема „защо едно тринадесет годишно момиче би започнало дневник“, на трета страница виждаме кратка историята на семейство Франк и веднага след това виждаме преглед на специфични антиеврейски мерки последвали германската окупация през 1940 г. Butz, Hoax of the Twentieth Century (1977) 21. По времето на нацистите се създават аутобаните. 22. Немските Братя Хортен са създателите на технологията „Стелт“ през 1944 г. 23. Модерните днес „Бой скаути“ произлизат от идеята на Хитлер за строяване на младежта. Идеята е те да се научат на умения за оцеляване на открито, къмпинг и т.н 24. „Споразумението Хаавара“ В центъра на Германо-Ционисткото сътрудничество в ерата на Хитлер се сключва споразумение, което позволява на десетки хиляди евреи да емигрират в Палестина. Споразумението е известно като Haavara (на иврит „прехвърляне“). Споразумението се сключва през август 1933 г. между Ционистката федерация на Германия, Англо-Палестинската банка (под директивата на Еврейската агенция) и властите в Нацистка Германия. Според това необикновено споразумение, всеки евреин тръгнал за Палестина, депозира пари в специална банкова сметка в Германия. Парите се използвали за производство на селскостопански инструменти, торове, строителни материали, помпи и други, които били изнасяни за Палестина и продавани там от еврейската компания Haavara в Тел Авив. Между 1933 г. и 1941 г. , 60 000 немски евреи емигрират в Палестина чрез споразумението или други подобни немско-ционистки програми. Това е около 10% от еврейското население на Германия през 1933 г. Тези немски евреи правят 15% от еврейското население в Палестина през 1939 г. Споразумението за прехвърляне е най-дълбокият пример за сътрудничеството между Хитлерова Германия и Световната ционистка организация. По време на споразумението, Третият Райх прави повече, от което и да е друго правителство в света по това време в подкрепа на Еврейското строителство и развитие в Палестина. С други думи казано, Благодарение на Третият Райх днес съществува Израел. източник: Сетланс (България

Последното интервю на Адолф Хитлер

Само денонощие преди самоубийството на Адолф Хитлер швейцарският журналист Курт Шпейдел му е задал няколко интересни въпроса В края на април 1945 г. изпълнителният секретар на партията Мартин Борманполучил задача да установи контакт с журналист от страните, запазили неутралитет, и да го доведе в бункера на канцеларията на Райхстага. Самият Шпейдел е загинал по време на щурма на Райхстага, но стенограмата му, заедно с много други документи, иззети от Райхстага, е била занесена в Москва. Именно там неотдавна е била открита сред архивите на музея на въоръжените сили. През 1995 г. един от сътрудниците в музея разшифрова стенограмата и останал поразен от стойността на историческия документ. Веднага се обърнал към редакцията на русийския вестник „Националная газета“ и днес имаме възможност да прочетем въпросите към фюрера и неговите отговори. Въпрос: Преди 27 години, влизайки в политическа борба, предполагахте ли, че Ви очаква такъв финал? А.Х.: Да, още тогава прекрасно знаехме с какво се заемаме и накъде вървим. Ние влязохме в решаващата борба (Endkampf), залогът, в която бяха самия живот и съществуването на бялата раса. На карта беше поставено всичко и изходите можеха да бъдат два: да победим или окончателно да загинем. Днес, 29 април 1945 г., осъзнавате ли, че претърпяхте поражение? А.Х.: Не мисля, че сме загубили. Германия – да, тя загуби войната, Вермахта претърпя поражение. Но ние дадохме тласък на една мощна идея. Националсоциализмът нагледно доказа своето абсолютно предимство. Спомнете си 1918 г., спомнете си 1920 г. – къде беше Германия тогава? За няколкото години, през които бяхме на власт, ние създадохме най-великата държава в историята на човечеството. Построихме икономика, възпитахме здрави млади хора – здрави духовно и физически. В крайна сметка в историята остават само великите дела. Кой сега си спомня за хилядите работници, загинали при строежа на египетските пирамиди? Днес остават само самите грандиозни чудеса като пирамидите! Да, ние паднахме в борбата, но е това е падение към върха (der Fall nach oben). Националсоциализмът принадлежи на бъдещето. Не се страхувам да кажа, че това е бъдещето през 21 век. Не бих се изненадал, ако през 21 век националсоциализмът победи в Русия. През годините на войната бях принуден да преразгледам гледната си точка за расите. Вижте какво ще ви кажа: никой тук в Европа, нито другаде, знаеше за Русия. Аз изобщо не идеализирам руснаците – в тях има нещо много азиатско. На фактите са си факти: руската нация се оказа силна и издръжлива в тази луда и безумна война и аз няма да се учудя, ако спасението на бялата раса дойде от изток. Това ще бъде логично. Казвате, че идеята ви е спечелила, но загубихте войната. Логичният въпрос е: имахме ли нужда от тази война? А.Х.: Говорите така, сякаш в целия свят само от мен е зависело дали да започне тази война или не. Знам, че след смъртта ни, върху нас ще пуснат кучетата. Ще ни наричат агресори и войнолюбци. Но това не е истина, нито аз, нито който и да било друг в Германия искаше тази война. Новото поколение германци построиха велика страна и не е тяхна вината, че им сложиха прът в колелата. Американците, англичаните и евреите по целия свят направиха така, че да започне тази война, за да задушат растежа на младото националсоциалистическо движение. Само идиот може да си помисли, че войната се е родила в главата на нашите стратези. Вижте, през ’39 г. ние се оказахме обградени от врагове, които числено ни превъзхождаха, както и технически. Но дори и в такива условия немският дух прояви героизъм. Поглеждайки назад, не се ли плашите от някои ваши действия? Например т, нар окончателно решение на еврейския въпрос? А. Х.: В този трагичен за Германия час не бих могъл да мисля за евреите. За кое решение в живота си съжалявате най-много? А. Х.: Разгонването на върхушката на немската армия в лицето на щурмовия отряд (СА) и наказанието на Ернст Рьом (ръководител на щурмоваците СА. ). През 1934 г. СА става огромна сила, като по това време в нея членуват 3 милиона души. През пролетта на 1934 г. част от нейните членове започват да негодуват срещу решенията на оглавяваната от Хитлер нова германска управа. Едни от най-отявлените изказвания прави Рьом, заявявайки открито, че армията (райхсвер) трябва да бъде закрита и превърната в школа за обучение, а нейното място да бъде заето от „революционна милиция“, ръководена от СА. С тази своя позиция Рьом влиза в конфликт с Хитлер, който използва това като повод за разправа с противниците си в нощта на дългите ножове в края на юни и началото на юли 1934 година. Тогава подходих под влиянието на собствените си емоции, изиграха роля и вътрешните интриги в партията. Ернст с всичките си недостатъци беше предан на идеята на националсоциализма и се бореше рамо до рамо с мен. Без СА не би имало партия. Много тогава ме обвиняваха в предателство към националната революция, но въпреки слуховете, аз действах от съображения за морал и нравственост, борих се за чистотата в редиците на партията. Ернст беше мой приятел и умря с моето име на уста. Ако днес той беше жив, всичко щеше да е различно. А Вермахтът просто ме предаде, загивам от ръцете на собствените си генерали. Сталин направи блестящ ход, като устрои чистка в Червената армия и се отърва от корумпираната аристокрация. Национальная газета», N2, 1995 г.

понеделник, 31 декември 2012 г.

Създал ли е Калашников прочутото оръжие?

Михаил Калашников

„Калашников не можеше да работи дори като чертожник. Техниката на проектирането и изчисленията бяха за Михаил Тимофеевич напълно непознати … би ли могъл никому неизвестният сержант със седмокласно образование да удържи победа в съревнованието с опитни конструктори-оръжейници, ако зад него не стоеше група от знаещи, талантливи и имащи власт хора? Аз мисля че едва ли, особено ако се отчете, че първият образец на автомат Калашников беше директно бракуван без право на доработка …”

Александар Зайцев, военен инженер-конструктор
Вижте горната снимка. Сержантът в позьорска поза пред чертожната дъска е Михаил Калашников набеден за баща на прочутия автомат Калашников. Миша е учил много малко. Няма дори средно образование и никога не е посещавал каквото и да било специализирано техническо училище, а да не говорим за университет. Сега, обърнете внимание на другите военни на снимката. Погледнете лицата им, забележете леките усмивки. Тези хора са водещи съветски специалисти и професионални конструктори на оръжие. Забелязахте ли иронията в очите им? Унижени в ролята на асистенти на неграмотния сержант, който трудно смятал и не можел да работи с логаритмична линийка, на полковниците с университетско образование не им оставало нищо друго освен мълчаливата подигравка, защото те знаели истината – Калашников е просто пропаганден клоун и никога не е изобретявал АК-47.

Как се е случило всичко?
немски шмайзер
 В началото на войната Германия разработва нов патрон 7,92 мм. В последствие Хуго Шмайзер създава за него опитен образец на ново оръжие Mkb-42 (Maschinenkarabiner). Следват изпитания на Източния фронт през 1942 година, модификации и в началото на 1943 година оръжието в малка серия като МР-43 (Maschinenpistole) е пуснато в серийно производство с около 1200 бройки на месец. Обяснението за това малко количество е, че германското ръководство и лично Хитлер са били против масовото превъоръжаване на армията по време на интензивните бойни действия. По тази причина, първоначално новото оръжие е доставено на танковите части и елитните подразделения от Waffen SS. Едва през 1944 година усъвършенстваният вариант на системата Шмайзер е пуснат в масово производство под име StG-44 Sturmgewehr(щурмова винтовка). По този начин немският конструктор създава нов клас стрелково оръжие с блестящо бъдеще – щурмовата винтовка. Днес то доминира в цял свят и едва ли има човек да не е чувал за американската M-16 или разбира се за автомат Калашников, който представлява „истинската” немска щурмова винтовка.


 Въпреки, че късната поява на това революционно оръжие не успява да промени хода на войната, използването му от немските войски срещу руснаците в Източна Прусия е една от причините за огромните съветски загуби в това настъпление. Нещо повече, това просто и надеждно оръжие охотно се ползва и от съветските солдати, които при щурма на Кьонигсберг захвърлят проблемните ППШ и ППС и действат изключително с трофейни StG.
Съветските специални служби се добират до първите образци на Mkb-42 още в края на 1942 година, но интензивните опити за клониране немското изобретение започват на 15 юли 1943 година. На тази дата пред техническия съвет на Народния комисариат по въоръженията , в който участват и специалисти конструктори, е бил демонстриран трофеен МР-43 и патрона за него. Заседанието завършва с решение за създаването в най-кратки срокове на подобно съветско оръжие. Решението е взето, но се оказва, че задачата не е никак лесна и две години след това напредъкът е меко казано незначителен. За тези две години, обаче, се случва нещо много важно – СССР придобива статут на победител във войната. Както всички знаем, победителите не ги съдят и съветските комунисти започват масово да копират немски трофейни технологии от ракетостроенето и самолетостроенето до стрелковото оръжие и лекарствата.

 Къде е и какво прави в това време Хуго Шмайзер?
Хуго Шмайзер
 На 3 април 1945 година американските войски завземат неголемия град Зул в Тюрингия. Тук се намира и фирмата на Хуго Шмайзер където е съсредоточено основното производство на щурмгеверите. Колкото и странно да изглежда, американските военни експерти не проявяват голям интерес към новото оръжие. За разлика от тях руснаците, които имат вече зад гърба си две години неуспешни опити за копиране на автомата, през август 1945 година „молят” американските си съюзници да им доставят 50 бройки Stg-44 от последните модификации налични в складовете на фабриката. Молбата им е удовлетворена и оръжията заминават за СССР с допълнителен бонус – заедно с тях за Москва пътуват и 10 785 страници чертежи и техническа документация.
По-късно през есента на 1945 година, американските окупационни власти арестуват Хуго Шмайзер и брат му Ханс Шмайзер по съмнения за участие във военни престъпления, но поради липса на доказателства те са освободени, а фирмата се преориентира към 100%  невоенно производство на резервни части за велосипеди. В края на същата година, Тюрингия влиза в съветската окупационна зона, американските войски се изтеглят и на тяхно място пристигат руснаците.
В средата 1946 година с надзора над новото оръжие се ангажира лично Сталин. В конструкторските бюра заели се с проектирането му настъпва паника. Новият стопанин иска бърз резултат и това налага нов подход към проблема.
През октомври 1946 година в къщата на Хуго Шмайзер в Зул нахлуват офицери от НКВД и заповядват на 62 годишния инженер да се подготви за заминаване заедно с болшинството от сътрудниците си във фирмата. Разрешава им се да вземат със себе си семействата и каквото пожелаят от имуществото си. Съпругата на Шмайзер отказва да го последва и остава в Германия. Докато техническият персонал се готви за заминаване към СССР, в завода се демонтират и прилежно опаковат оръжейните производствените линии. Оборудването и строго охраняваните немски специалисти пристигат в Ижевск на 24 октомври 1946 година. Към тях се присъединяват и други известни немски конструктори  – Карл Барнитцке, Оскар Шинк, Оскар Бетцолд, Отто Дич и Ханс-Йоахим Дич. Някъде пак в този период, на Урал е заточен и Вернер Грюнер(Werner Gruner) ведущ немски оръжеен специалист в щампите и заварките, съавтор на известната картечница MG-42. Вернер променя технологията за изработване на ствола на АК, като заменя фрезовата технология от парче метал с щампова.
След установяването на германците в СССР, работата потръгва  бързо. През 1948 година се извършват първите изпитания на АК и те са много успешни. Тук е мястото да уточним, че в този период съкращението АК няма нищо общо със сержант Калашников и не означава “автомат Калашников”, а “автоматический карабин”.  Точно в този момент, след първите успешни изпитания, се появява за първи път и Михаил Калашников. От този момент започва и пропагандното изграждане на легендата за простия неграмотен работник изобретил супер оръжието АК-47. Калашников, който тогава е само на 27 години, пристига на работа в конструкторското бюро на „Ижмаш” през месец декември 1948 година, където в същото бюро от вече две години се труди и екипът на Хуго Шмайзер. Интересно е, че този факт е напълно премълчан в автобиографията на Калашников.

В същото време докато пропагандната машина на комунистите се занимава с изграждането на мита за Калашников, нещата с новия модел на щурмовата винтовка напредват. Основен проблем е, че Шмайзер не е доволен то затвора, въпреки че той осигурява минимална ширина на оръжието. Това налага да се приспособи схемата на затворите на немските авиационни картечници и да се преработи за АК47. Още в началото един от най-тежките проблеми на автомата е разсейването при стрелба(особено в неустойчиво положение или в движение). За решаването на този проблем отново е ангажиран Хуго Шмайзер, а не „гениалния” самоук Калашников работещ в същото бюро.
След първите опити, се появяват още два тестови образеца на новото оръжие през 1950 и 1951 година. Нанасят се нови корекции и подобрения. В началото на 1952 година работата по автомат Калашников е приключена и на всички немски специалисти им се позволява да се завърнат у дома. На всички, но не и на Хуго Шмайзер. Той остава в СССР още половин година като съветник по организацията на промишленото производство. В Източна Германия Шмайзер се завръща на 9 юни 1952 година. Той умира на 12 септември 1953 година в градската болница в Ерфурт от белодробно заболяване. В същата година изобретението му АК-47 е утвърдено за масово производство и започва приемането му на въоръжение в съветската армия.
Автор: Йордан Николов

сряда, 22 август 2012 г.

Германския стелт Horten Ho 2-29

 

Продължение на филма:


 През 40те и 50те години на 20ти век обществата Туле и Врел финансират първите високо-технологични разработки в областта на авиационната техника, нямащи нищо общо с познатата дотогава. Това е моментът, от който времето започва да работи за нацистка Германия, успяла да изпревари значително съюзниците в най-важните области на военната техника – авиационната и морската. По това време са построени и първите летателни апарати от серията RFC-5 и RFC-6 както и серията Хортън, представляващи самолети с фантастични за времето си технически характеристики. Военоморският флот на Германия е снабден с подводници от типа V-80 с валтеров двигател и достигащи скорост от 26 възела, което прави близо 50 кмч в час при максимална скорост за обикновените подводници от 9 възела. Нещо немислимо тогава, тъй като технологията остава неизвестна. Като цяло голяма част от днешната военна технология използвана от Съединените Американски Щати е била създадена и разработена още по времето на Хитлер.

Така например когато новият американски супер-бомбандировач, Нортроп B-2, беше показан на обществото в Палмдае, Калифорния на 22ри Ноември 1988 година, много от запознатите с историята на авиацията, отбелязаха, че т.нар. “летящо крило” всъщност е възродено от немските лаборатории и заводи на Луфтвафе, а не е дело на американски учени специалисти и инженери. В действителност първият подобен самолет полита в Германия през Юли 1933 година и е бил заради формата си неуловим за радарите, които тъкмо започнали своето съществуване и развитие.


Историята на Хортън


В Германия братята Реймар и Уолтър Хортън имали идея да създадат самолет във формата на крило, без никакви вертикални контролиращи полета конструкции на корпуса. Вдъхновени от самолетите Stork и Delta (без налична опашка по корпуса) на инженера Александър Липиш, те започнали своята работа в края на 1929. През Юли 1933 година построяват своят първи прототип и го изпробват от летището Bonn-Hangelar. Полетът бил успешен и това бил на практика първият летящ самолет от типа “летящо крило”. Последвала разработка на боен модел на самолета. Първи бил Хортън V, който бил ползван просто като разузнавателен самолет. Следващият H IX е бил създаден с два турбо-двигателяот типа Junker Jumo 004B. Така двойно-двигателните Хортън VII и Хортон IX могат да бъда зачитани за прародителите на днешния B-2.

През 1944 Хитлер дава заповед да се създаде самолет – бомбандировач, който може да прелети 11000 километра и да носи товар от 2 300 килограма. Този бомбандировач трябвало да прелети пространството то Германия до Ню Йорк без презареждане и в двете посоки. Пет от най-известните и големи немски авиационни концерни предават своите проекти, но никой не покрива изискванията. Така след като братята Хортън научават за неуспешните проекти, се залавят за работа и през зимата на 1944 година завършват своя проект – Хортън XVIII А Американския Бомбандировач. Били създадени десет вариации на самолета, всеки ползващ различен брой и различни видове турбодвигатели. Краен срок за братята бил 25ти Февруари 1945 година, когато те трябвало да направят презентация на най-добрият от 10 вариации на летището в Берлин. До пълното конструиране на самолета обаче не се стига, поради пререканията между Реймар Хортън и главните инженери на немските ВВС. Хортън XVIII А трябвало да бъде снабден с шест двигателя от типа Jumo 004A и да достига скорост от 900 км/ч.

На 2ри Февруари 1945 година във въздуха се вдигнал Хортън IX V2. Тестов пилот бил Ервин Зилер. По време на полета самолета показал много добри качества, като единствено проблемно било приземяването на самолета. Две седмици по-късно обаче Зилер провеждал със самолета поредните тестове, когато двигателите на самолета отказват. Последвала жестока катастрофа, в която същия починал.


Но Go 229 V3 далеч не е първото и последно нещо, което американците буквално открадват от немските военни лаборатории и заводи. Открити били самолети във вида на летящи чинии, които амиреканците нарекли по-късно foo-fighters, лазерни оръжия, химични и биологични оръжия и разработки за контрол на съзнанието на човека, както и много други подобни. Американските военни сформират също и група от немски учени, които имат намерение да изпратят в САЩ, където да доразработят своите технологии. Но тогава военните осъзнават, че това е на практика невъзможно, защото правителството е забранило със закон имигрирането в САЩ на нацисти, а учените били именно нацисти и поддръжници на реда на Хитлер. Така убеден, че немските учени биха помогнали за развитието на американското военно-технологично дело, президента Хари Труман се съгласява през Септември 1946 година да допусне изпълнението на проект “Кламер” (Project “Paperclip”), който цели формирането на екип от немски учени, готови да получат американско гражданство и суверенитет срещу работа в строго секретни американски бази и лаборатории.


В публикациите относно "Paper Clip" се набляга предимно на т.нар. "Wander Weapons", които включват атомни, ракетни, самолетни и двигателни технологии. И както казва един американски военен – участник в проекта: “Ние се чувствахме като деца заведени за пръв път в Дисниленд пред напредъка на нацистите.”