Panzerkampfwagen VIII Maus (Sd.Kfz 205) е немски проект за супер тежък танк. Това е най-тежкият танк, който достига фазата на фукциониращ прототип през Втората световна война. Основният дизайн, познат като VK7001/Porsche Type 205, е предложен на Адолф Хитлер от Фердинанд Порше през юни 1942 г. Хитлер одобрява проекта и първият прототип е готов през 1943 г. и първоначално е кръстен "Mammut" (немски за "Мамут"). Името е променено първо на Mäuschen (Мишле) през декември 1942 г. и накрая през февруари 1943 г. на Maus ("Мишка").
Корпусът на танка е дълъг 10,09 метра, широк – 3,67 метра, висок – 3,66 метра и тежи около 180 тона. Основното въоръжение на "Мишката" е 128 милиметрово оръдие с 75 милиметрова коаксиална картечница, а бронята е дебела между 60 и 240 милиметра. Въпреки планираното производство на между 150 и 200 танка, 9 са започнати, а само 2 завършени до края на войната.
Основен проблем на "Мишката" е, че поради неговата маса няма двигател, който да го задвижи с предвидените 20 км/ч. Подобреният бензинов двигател Daimler-Benz MB 509, използван при прототипа, го задвижва с 13 км/ч, при перфектни условия. Окачването също е подобрено, за да понесе масата на танка.
Поради това, че танкът не може да прекосява мостове, той снабден с шнорхел за преминаване по дъното на реки, дълбоки до 13 m.
"Мишката" е проектирана от самото начало да използва електронната трансмисия, изпробвана неуспешно от Фердинанд Порше при Тигър I. Първоначалният модел е с бензинов двигател, но по-късните са с дизелови. Притежава масивен електрически генератор, който заема 2/3 от корпуса, отцепвайки кабината на шофьора от купола. Двете вериги на танка, всяка широка по 1 метър, нямат директна връзка с двигателя.
Поради използваните уникално широки вериги, има тесен "тунел" в корпуса под и зад купола, който съдържа двигателя и акумулатора на танка.
Танкът е невероятно добре брониран, предната долна корпусна броня е гласисна и дебела 200 mm и на 35 градуса от вертикала. Страничната броня е 180 mm дебела, а задната 160 mm. Фронталната куполна е 240 mm, 200 mm от страните и 60 mm отгоре.
Първоначалният план е "Мишката" да стане готов до лятото на 1943 г., с планирано производство на по пет танка на месец след първия прототип. Изработката е разделена между „Круп“, които да изработят шасито и „Алкет“ – въоръжението и окончателната сглобка.
Първоначално е предвидено "Мишката" да тежи 100 т и да е въоръжен с 128-mm оръдие и 75-mm коаксиална картечница. Съществуват планове за най-различни второстепенни въоръжения, но през януари 1943 г. Хитлер настоява въоръжението да остане същото.
До май 1943 г. е готов дървен модел на последната конфигурация и е представена на Хитлер, който го одобрява за производство и поръчва първата серия от 150 танка. Танкът вече тежи 188 т, но Хитлер казва, че 128 милиметровото оръдие изглежда като играчка в сравнение с танка и затова то е променено от 128 mm на 150 mm.
Първите безкуполни прототипи (V1) са изработени от Алкет през декември 1943 г., а през същият месец започват експерименти с фалшив купол, тежащ колкото истинския.
През юли 1944 г. производство на модела V1 е спряно и съществуващите прототипи са изхвърлени за скрап. През август е създаден моделът V2 с новия дизелов двигател Daimler-Benz MB 517 и окачване и вериги от Шкода.
Известни са планове за противовъздушна версия, която да се нарича Flakzwilling 8,8 cm Auf Maus, с въоръжение от 88 милиметрови противовъздушни оръдия в специален купол.
Корпусът на танка е дълъг 10,09 метра, широк – 3,67 метра, висок – 3,66 метра и тежи около 180 тона. Основното въоръжение на "Мишката" е 128 милиметрово оръдие с 75 милиметрова коаксиална картечница, а бронята е дебела между 60 и 240 милиметра. Въпреки планираното производство на между 150 и 200 танка, 9 са започнати, а само 2 завършени до края на войната.
Основен проблем на "Мишката" е, че поради неговата маса няма двигател, който да го задвижи с предвидените 20 км/ч. Подобреният бензинов двигател Daimler-Benz MB 509, използван при прототипа, го задвижва с 13 км/ч, при перфектни условия. Окачването също е подобрено, за да понесе масата на танка.
Поради това, че танкът не може да прекосява мостове, той снабден с шнорхел за преминаване по дъното на реки, дълбоки до 13 m.
"Мишката" е проектирана от самото начало да използва електронната трансмисия, изпробвана неуспешно от Фердинанд Порше при Тигър I. Първоначалният модел е с бензинов двигател, но по-късните са с дизелови. Притежава масивен електрически генератор, който заема 2/3 от корпуса, отцепвайки кабината на шофьора от купола. Двете вериги на танка, всяка широка по 1 метър, нямат директна връзка с двигателя.
Поради използваните уникално широки вериги, има тесен "тунел" в корпуса под и зад купола, който съдържа двигателя и акумулатора на танка.
Танкът е невероятно добре брониран, предната долна корпусна броня е гласисна и дебела 200 mm и на 35 градуса от вертикала. Страничната броня е 180 mm дебела, а задната 160 mm. Фронталната куполна е 240 mm, 200 mm от страните и 60 mm отгоре.
Първоначалният план е "Мишката" да стане готов до лятото на 1943 г., с планирано производство на по пет танка на месец след първия прототип. Изработката е разделена между „Круп“, които да изработят шасито и „Алкет“ – въоръжението и окончателната сглобка.
Първоначално е предвидено "Мишката" да тежи 100 т и да е въоръжен с 128-mm оръдие и 75-mm коаксиална картечница. Съществуват планове за най-различни второстепенни въоръжения, но през януари 1943 г. Хитлер настоява въоръжението да остане същото.
До май 1943 г. е готов дървен модел на последната конфигурация и е представена на Хитлер, който го одобрява за производство и поръчва първата серия от 150 танка. Танкът вече тежи 188 т, но Хитлер казва, че 128 милиметровото оръдие изглежда като играчка в сравнение с танка и затова то е променено от 128 mm на 150 mm.
Първите безкуполни прототипи (V1) са изработени от Алкет през декември 1943 г., а през същият месец започват експерименти с фалшив купол, тежащ колкото истинския.
През юли 1944 г. производство на модела V1 е спряно и съществуващите прототипи са изхвърлени за скрап. През август е създаден моделът V2 с новия дизелов двигател Daimler-Benz MB 517 и окачване и вериги от Шкода.
Известни са планове за противовъздушна версия, която да се нарича Flakzwilling 8,8 cm Auf Maus, с въоръжение от 88 милиметрови противовъздушни оръдия в специален купол.
Няма коментари:
Публикуване на коментар