Създал ли е Калашников прочутото оръжие?

Михаил Калашников

„Калашников не можеше да работи дори като чертожник. Техниката на проектирането и изчисленията бяха за Михаил Тимофеевич напълно непознати … би ли могъл никому неизвестният сержант със седмокласно образование да удържи победа в съревнованието с опитни конструктори-оръжейници, ако зад него не стоеше група от знаещи, талантливи и имащи власт хора? Аз мисля че едва ли, особено ако се отчете, че първият образец на автомат Калашников беше директно бракуван без право на доработка …”

Александар Зайцев, военен инженер-конструктор
Вижте горната снимка. Сержантът в позьорска поза пред чертожната дъска е Михаил Калашников набеден за баща на прочутия автомат Калашников. Миша е учил много малко. Няма дори средно образование и никога не е посещавал каквото и да било специализирано техническо училище, а да не говорим за университет. Сега, обърнете внимание на другите военни на снимката. Погледнете лицата им, забележете леките усмивки. Тези хора са водещи съветски специалисти и професионални конструктори на оръжие. Забелязахте ли иронията в очите им? Унижени в ролята на асистенти на неграмотния сержант, който трудно смятал и не можел да работи с логаритмична линийка, на полковниците с университетско образование не им оставало нищо друго освен мълчаливата подигравка, защото те знаели истината – Калашников е просто пропаганден клоун и никога не е изобретявал АК-47.

Как се е случило всичко?

немски шмайзер

 В началото на войната Германия разработва нов патрон 7,92 мм. В последствие Хуго Шмайзер създава за него опитен образец на ново оръжие Mkb-42 (Maschinenkarabiner). Следват изпитания на Източния фронт през 1942 година, модификации и в началото на 1943 година оръжието в малка серия като МР-43 (Maschinenpistole) е пуснато в серийно производство с около 1200 бройки на месец. Обяснението за това малко количество е, че германското ръководство и лично Хитлер са били против масовото превъоръжаване на армията по време на интензивните бойни действия. По тази причина, първоначално новото оръжие е доставено на танковите части и елитните подразделения от Waffen SS. Едва през 1944 година усъвършенстваният вариант на системата Шмайзер е пуснат в масово производство под име StG-44 Sturmgewehr(щурмова винтовка). По този начин немският конструктор създава нов клас стрелково оръжие с блестящо бъдеще – щурмовата винтовка. Днес то доминира в цял свят и едва ли има човек да не е чувал за американската M-16 или разбира се за автомат Калашников, който представлява „истинската” немска щурмова винтовка.

 Въпреки, че късната поява на това революционно оръжие не успява да промени хода на войната, използването му от немските войски срещу руснаците в Източна Прусия е една от причините за огромните съветски загуби в това настъпление. Нещо повече, това просто и надеждно оръжие охотно се ползва и от съветските солдати, които при щурма на Кьонигсберг захвърлят проблемните ППШ и ППС и действат изключително с трофейни StG.
Съветските специални служби се добират до първите образци на Mkb-42 още в края на 1942 година, но интензивните опити за клониране немското изобретение започват на 15 юли 1943 година. На тази дата пред техническия съвет на Народния комисариат по въоръженията , в който участват и специалисти конструктори, е бил демонстриран трофеен МР-43 и патрона за него. Заседанието завършва с решение за създаването в най-кратки срокове на подобно съветско оръжие. Решението е взето, но се оказва, че задачата не е никак лесна и две години след това напредъкът е меко казано незначителен. За тези две години, обаче, се случва нещо много важно – СССР придобива статут на победител във войната. Както всички знаем, победителите не ги съдят и съветските комунисти започват масово да копират немски трофейни технологии от ракетостроенето и самолетостроенето до стрелковото оръжие и лекарствата.

 Къде е и какво прави в това време Хуго Шмайзер?

Хуго Шмайзер

 На 3 април 1945 година американските войски завземат неголемия град Зул в Тюрингия. Тук се намира и фирмата на Хуго Шмайзер където е съсредоточено основното производство на щурмгеверите. Колкото и странно да изглежда, американските военни експерти не проявяват голям интерес към новото оръжие. За разлика от тях руснаците, които имат вече зад гърба си две години неуспешни опити за копиране на автомата, през август 1945 година „молят” американските си съюзници да им доставят 50 бройки Stg-44 от последните модификации налични в складовете на фабриката. Молбата им е удовлетворена и оръжията заминават за СССР с допълнителен бонус – заедно с тях за Москва пътуват и 10 785 страници чертежи и техническа документация.
По-късно през есента на 1945 година, американските окупационни власти арестуват Хуго Шмайзер и брат му Ханс Шмайзер по съмнения за участие във военни престъпления, но поради липса на доказателства те са освободени, а фирмата се преориентира към 100%  невоенно производство на резервни части за велосипеди. В края на същата година, Тюрингия влиза в съветската окупационна зона, американските войски се изтеглят и на тяхно място пристигат руснаците.
В средата 1946 година с надзора над новото оръжие се ангажира лично Сталин. В конструкторските бюра заели се с проектирането му настъпва паника. Новият стопанин иска бърз резултат и това налага нов подход към проблема.
През октомври 1946 година в къщата на Хуго Шмайзер в Зул нахлуват офицери от НКВД и заповядват на 62 годишния инженер да се подготви за заминаване заедно с болшинството от сътрудниците си във фирмата. Разрешава им се да вземат със себе си семействата и каквото пожелаят от имуществото си. Съпругата на Шмайзер отказва да го последва и остава в Германия. Докато техническият персонал се готви за заминаване към СССР, в завода се демонтират и прилежно опаковат оръжейните производствените линии. Оборудването и строго охраняваните немски специалисти пристигат в Ижевск на 24 октомври 1946 година. Към тях се присъединяват и други известни немски конструктори  – Карл Барнитцке, Оскар Шинк, Оскар Бетцолд, Отто Дич и Ханс-Йоахим Дич. Някъде пак в този период, на Урал е заточен и Вернер Грюнер(Werner Gruner) ведущ немски оръжеен специалист в щампите и заварките, съавтор на известната картечница MG-42. Вернер променя технологията за изработване на ствола на АК, като заменя фрезовата технология от парче метал с щампова.
След установяването на германците в СССР, работата потръгва  бързо. През 1948 година се извършват първите изпитания на АК и те са много успешни. Тук е мястото да уточним, че в този период съкращението АК няма нищо общо със сержант Калашников и не означава “автомат Калашников”, а “автоматический карабин”.  Точно в този момент, след първите успешни изпитания, се появява за първи път и Михаил Калашников. От този момент започва и пропагандното изграждане на легендата за простия неграмотен работник изобретил супер оръжието АК-47. Калашников, който тогава е само на 27 години, пристига на работа в конструкторското бюро на „Ижмаш” през месец декември 1948 година, където в същото бюро от вече две години се труди и екипът на Хуго Шмайзер. Интересно е, че този факт е напълно премълчан в автобиографията на Калашников.

В същото време докато пропагандната машина на комунистите се занимава с изграждането на мита за Калашников, нещата с новия модел на щурмовата винтовка напредват. Основен проблем е, че Шмайзер не е доволен то затвора, въпреки че той осигурява минимална ширина на оръжието. Това налага да се приспособи схемата на затворите на немските авиационни картечници и да се преработи за АК47. Още в началото един от най-тежките проблеми на автомата е разсейването при стрелба(особено в неустойчиво положение или в движение). За решаването на този проблем отново е ангажиран Хуго Шмайзер, а не „гениалния” самоук Калашников работещ в същото бюро.
След първите опити, се появяват още два тестови образеца на новото оръжие през 1950 и 1951 година. Нанасят се нови корекции и подобрения. В началото на 1952 година работата по автомат Калашников е приключена и на всички немски специалисти им се позволява да се завърнат у дома. На всички, но не и на Хуго Шмайзер. Той остава в СССР още половин година като съветник по организацията на промишленото производство. В Източна Германия Шмайзер се завръща на 9 юни 1952 година. Той умира на 12 септември 1953 година в градската болница в Ерфурт от белодробно заболяване. В същата година изобретението му АК-47 е утвърдено за масово производство и започва приемането му на въоръжение в съветската армия.
Автор: Йордан Николов

Супер ракетата Фау 2

     

Ракетата Фау 2 е била великолепно оръжие на нацистка Германия. Наистина, представлявала е нестабилна и неточна машина, като само малък процент от изстрелванията са успявали да поразят целите си. Но въпреки това Фау 2 е огромен скок за технологичния напредък на човечеството. Въпреки че за времето си на разработка ракетата не е успяла да изпълни основната си мисия и да промени хода на Втората световна война, натрупаният опит е довел до строежа на първите пилотирани космически ракети, сред които Редстоун и Восток. Ракетата Фау 2 е директен предшественик на Сатурн 5 и е изиграла огромна роля в едно от най-великите постижения на човечеството - изпращането на астронавт на лунната повърхност.

Общ вид и устройство на двигателя

Една от най-важните характеристики на Фау 2 е включването на сложна система от жироскопи, която е била необходима за навигацията - напълно нова технология, кято никога не е била тествана до момента. Сигнали, подадени от тази система са задвижвали крилата, монтирани в основата. Разбира се, ракета с обхват 320 километра е трябвало да бъде насочвана към целта си с изключителна прецизност.
На върха на самата ракета се е внедрявала бойната глава. Точно под нея се е намирала системата от жироскопи, за която споменах, а под системата от жироскопи се е намирал резервоар с алкохолно-водна смес. Под този резервоар се намирал резервоар с течен кислород. Били са внедрени два малки контейнера - единия съдържал водороден прекис, а другия - натриев перманганат ( катализатор ). Последните два резервоара са били необходими за осъществяване на химична реакция и получаване на налягане за задвижване на турбина. Турбината е задействала две помпи, които вмъквали алкохола и течния кислород в горивната камера. Там се е осъществявало възпламеняването на горивната смес.
Именно системата от горивните резервоари, турбината, помпите, горивната камера представлявали съставната част на двигателната система. Ракетата, незаредена с гориво е тежала 4539 килограма докато напълно заредената ракета е тежала 12 700 килограма.

Първи полети

Счита се, че първите нацистки атаки и първите полети са започнали към края на 1943 или началото на 1944 година. Много факти са укрити, други тънат в неяснота и днес не знаем много неща за Фау 2. Не е известно колко Фау 2 са били построени. Не е известно колко ракети са били изстреляни. Дори не е известна с точност каква е била ефективността на ракетите. Някои източници споменават, че надежността на ракетите в началото на 1944 е била 30%, но към септември е достигнала 70%.Уолтър Дорнбъргър твърдял, че към края на декември надежността почти е стигала 100%. С помощта на независими проучвания днес се счита, че от всички ракетни изстрелвания една трета от ракетите или са се проваляли на старта или са се разбивали в рамките на 100 километра от площадката на кацане.
Посоката, към която ракетите Фау 2 са летяли e била западните градове - Лондон, Антверп, Париж и др. Хитлер не е искал ракетата да бъде използвана на източния фронт. Едни от най-забележителните атаки са били атаките срещу Антверп, Белгия или "Града на внезапната смърт". 107 Фау 2 са достигнали до сърцето на града, а повече от 3 700 жители са били убити, докато 6 000 са били ранени. Атаките са продължили от октомври 1944 до март 1945 година.

Кой е Вернер фон Браун?

Днес мнозина знаят, че Вернер фон Браун ( който впоследствие работи в САЩ ) е човекът, който е осъществил разработката на Фау 2, човекът, който е изстрелял първите космически кораби на САЩ и човекът, благодарение на който НАСА е изпратила човек на Луната. Мнозина обаче се питат - на каква цена? Много хора чувстват, че Фон Браун е отговорен за смъртта на хиляди хора и за страданието на невинни роби. Герой или престъпник - това аз не се наемам да коментирам. Нека историята покаже.
Фон Браун обаче от малък се е интересувал от ракетна техника. По време на най-ранните си опити той описвал ракетите си като "работещи много по-добре от колкото е мечтал в най-дивите си мечти". Неговият интерес към космоса непрекъснато е растял през годините, въпреки че в последствие съдбата определила да работи за правителството на Германия и да развива ракетите като военни оръжия.

След войната

След приключването на Втората световна война СССР и САЩ се надпреварват да вземат колкото се може повече ракети. Както Вернер фон Браун, така и Уолтър Дорнбъргър попадат в американски ръце. Всъщност, двамата сами решават да следват бъдеще в Америка за да не бъдат заловени от Съветска Русия.
Но СССР също успяват да се сдобият с ракети. Съветските инженери разработват технологията, а първата им ракета е Р-1 - била точно копие на Фау 2. По-нататък еволюцията довела до продукцията на Р-7 семьорка, изстрелването на първия изкуствен спътник ( Спутник 1 ) и изстрелването на първия човек, полетял в космоса ( Гагарин на борда на Восток 1 ).
 Американците пък експериментирали с ракетата Бъмпър, чиято първа степен е била също копие на Фау 2 ( Бъмпър е била двустепенна ракета като втората степен е била модифицирана свръхзукова ракета ). Изстрелванията бележат началото на първите космически полети. Бъмпър можела да достига до над 200 километра височина и се превърнала в първата ракета, достигнала космическото пространство. Датата на първото успешно космическо изстрелване е 24 февруари 1949 година. От този момент нататък оставали 20 години до първото лунно кацане.

Супертежкия танк Panzerkampfwagen VIII Maus

Panzerkampfwagen VIII Maus (Sd.Kfz 205) е немски проект за супер тежък танк. Това е най-тежкият танк, който достига фазата на фукциониращ прототип през Втората световна война. Основният дизайн, познат като VK7001/Porsche Type 205, е предложен на Адолф Хитлер от Фердинанд Порше през юни 1942 г. Хитлер одобрява проекта и първият прототип е готов през 1943 г. и първоначално е кръстен "Mammut" (немски за "Мамут"). Името е променено първо на Mäuschen (Мишле) през декември 1942 г. и накрая през февруари 1943 г. на Maus ("Мишка").

Корпусът на танка е дълъг 10,09 метра, широк – 3,67 метра, висок – 3,66 метра и тежи около 180 тона. Основното въоръжение на "Мишката" е 128 милиметрово оръдие с 75 милиметрова коаксиална картечница, а бронята е дебела между 60 и 240 милиметра. Въпреки планираното производство на между 150 и 200 танка, 9 са започнати, а само 2 завършени до края на войната.
Основен проблем на "Мишката" е, че поради неговата маса няма двигател, който да го задвижи с предвидените 20 км/ч. Подобреният бензинов двигател Daimler-Benz MB 509, използван при прототипа, го задвижва с 13 км/ч, при перфектни условия. Окачването също е подобрено, за да понесе масата на танка.
Поради това, че танкът не може да прекосява мостове, той снабден с шнорхел за преминаване по дъното на реки, дълбоки до 13 m.
"Мишката" е проектирана от самото начало да използва електронната трансмисия, изпробвана неуспешно от Фердинанд Порше при Тигър I. Първоначалният модел е с бензинов двигател, но по-късните са с дизелови. Притежава масивен електрически генератор, който заема 2/3 от корпуса, отцепвайки кабината на шофьора от купола. Двете вериги на танка, всяка широка по 1 метър, нямат директна връзка с двигателя.
Поради използваните уникално широки вериги, има тесен "тунел" в корпуса под и зад купола, който съдържа двигателя и акумулатора на танка.
Танкът е невероятно добре брониран, предната долна корпусна броня е гласисна и дебела 200 mm и на 35 градуса от вертикала. Страничната броня е 180 mm дебела, а задната 160 mm. Фронталната куполна е 240 mm, 200 mm от страните и 60 mm отгоре.

Първоначалният план е "Мишката" да стане готов до лятото на 1943 г., с планирано производство на по пет танка на месец след първия прототип. Изработката е разделена между „Круп“, които да изработят шасито и „Алкет“ – въоръжението и окончателната сглобка.
Първоначално е предвидено "Мишката" да тежи 100 т и да е въоръжен с 128-mm оръдие и 75-mm коаксиална картечница. Съществуват планове за най-различни второстепенни въоръжения, но през януари 1943 г. Хитлер настоява въоръжението да остане същото.
До май 1943 г. е готов дървен модел на последната конфигурация и е представена на Хитлер, който го одобрява за производство и поръчва първата серия от 150 танка. Танкът вече тежи 188 т, но Хитлер казва, че 128 милиметровото оръдие изглежда като играчка в сравнение с танка и затова то е променено от 128 mm на 150 mm.
Първите безкуполни прототипи (V1) са изработени от Алкет през декември 1943 г., а през същият месец започват експерименти с фалшив купол, тежащ колкото истинския.
През юли 1944 г. производство на модела V1 е спряно и съществуващите прототипи са изхвърлени за скрап. През август е създаден моделът V2 с новия дизелов двигател Daimler-Benz MB 517 и окачване и вериги от Шкода.
Известни са планове за противовъздушна версия, която да се нарича Flakzwilling 8,8 cm Auf Maus, с въоръжение от 88 милиметрови противовъздушни оръдия в специален купол.