вторник, 21 август 2012 г.

Супер ракетата Фау 2



     

Ракетата Фау 2 е била великолепно оръжие на нацистка Германия. Наистина, представлявала е нестабилна и неточна машина, като само малък процент от изстрелванията са успявали да поразят целите си. Но въпреки това Фау 2 е огромен скок за технологичния напредък на човечеството. Въпреки че за времето си на разработка ракетата не е успяла да изпълни основната си мисия и да промени хода на Втората световна война, натрупаният опит е довел до строежа на първите пилотирани космически ракети, сред които Редстоун и Восток. Ракетата Фау 2 е директен предшественик на Сатурн 5 и е изиграла огромна роля в едно от най-великите постижения на човечеството - изпращането на астронавт на лунната повърхност.

Общ вид и устройство на двигателя
Една от най-важните характеристики на Фау 2 е включването на сложна система от жироскопи, която е била необходима за навигацията - напълно нова технология, кято никога не е била тествана до момента. Сигнали, подадени от тази система са задвижвали крилата, монтирани в основата. Разбира се, ракета с обхват 320 километра е трябвало да бъде насочвана към целта си с изключителна прецизност.
На върха на самата ракета се е внедрявала бойната глава. Точно под нея се е намирала системата от жироскопи, за която споменах, а под системата от жироскопи се е намирал резервоар с алкохолно-водна смес. Под този резервоар се намирал резервоар с течен кислород. Били са внедрени два малки контейнера - единия съдържал водороден прекис, а другия - натриев перманганат ( катализатор ). Последните два резервоара са били необходими за осъществяване на химична реакция и получаване на налягане за задвижване на турбина. Турбината е задействала две помпи, които вмъквали алкохола и течния кислород в горивната камера. Там се е осъществявало възпламеняването на горивната смес.
Именно системата от горивните резервоари, турбината, помпите, горивната камера представлявали съставната част на двигателната система. Ракетата, незаредена с гориво е тежала 4539 килограма докато напълно заредената ракета е тежала 12 700 килограма.

Първи полети

Счита се, че първите нацистки атаки и първите полети са започнали към края на 1943 или началото на 1944 година. Много факти са укрити, други тънат в неяснота и днес не знаем много неща за Фау 2. Не е известно колко Фау 2 са били построени. Не е известно колко ракети са били изстреляни. Дори не е известна с точност каква е била ефективността на ракетите. Някои източници споменават, че надежността на ракетите в началото на 1944 е била 30%, но към септември е достигнала 70%.Уолтър Дорнбъргър твърдял, че към края на декември надежността почти е стигала 100%. С помощта на независими проучвания днес се счита, че от всички ракетни изстрелвания една трета от ракетите или са се проваляли на старта или са се разбивали в рамките на 100 километра от площадката на кацане.
Посоката, към която ракетите Фау 2 са летяли e била западните градове - Лондон, Антверп, Париж и др. Хитлер не е искал ракетата да бъде използвана на източния фронт. Едни от най-забележителните атаки са били атаките срещу Антверп, Белгия или "Града на внезапната смърт". 107 Фау 2 са достигнали до сърцето на града, а повече от 3 700 жители са били убити, докато 6 000 са били ранени. Атаките са продължили от октомври 1944 до март 1945 година.

Кой е Вернер фон Браун?

Днес мнозина знаят, че Вернер фон Браун ( който впоследствие работи в САЩ ) е човекът, който е осъществил разработката на Фау 2, човекът, който е изстрелял първите космически кораби на САЩ и човекът, благодарение на който НАСА е изпратила човек на Луната. Мнозина обаче се питат - на каква цена? Много хора чувстват, че Фон Браун е отговорен за смъртта на хиляди хора и за страданието на невинни роби. Герой или престъпник - това аз не се наемам да коментирам. Нека историята покаже.
Фон Браун обаче от малък се е интересувал от ракетна техника. По време на най-ранните си опити той описвал ракетите си като "работещи много по-добре от колкото е мечтал в най-дивите си мечти". Неговият интерес към космоса непрекъснато е растял през годините, въпреки че в последствие съдбата определила да работи за правителството на Германия и да развива ракетите като военни оръжия.

След войната

След приключването на Втората световна война СССР и САЩ се надпреварват да вземат колкото се може повече ракети. Както Вернер фон Браун, така и Уолтър Дорнбъргър попадат в американски ръце. Всъщност, двамата сами решават да следват бъдеще в Америка за да не бъдат заловени от Съветска Русия.
Но СССР също успяват да се сдобият с ракети. Съветските инженери разработват технологията, а първата им ракета е Р-1 - била точно копие на Фау 2. По-нататък еволюцията довела до продукцията на Р-7 семьорка, изстрелването на първия изкуствен спътник ( Спутник 1 ) и изстрелването на първия човек, полетял в космоса ( Гагарин на борда на Восток 1 ).
 Американците пък експериментирали с ракетата Бъмпър, чиято първа степен е била също копие на Фау 2 ( Бъмпър е била двустепенна ракета като втората степен е била модифицирана свръхзукова ракета ). Изстрелванията бележат началото на първите космически полети. Бъмпър можела да достига до над 200 километра височина и се превърнала в първата ракета, достигнала космическото пространство. Датата на първото успешно космическо изстрелване е 24 февруари 1949 година. От този момент нататък оставали 20 години до първото лунно кацане.

Супертежкия танк Panzerkampfwagen VIII Maus

Panzerkampfwagen VIII Maus (Sd.Kfz 205) е немски проект за супер тежък танк. Това е най-тежкият танк, който достига фазата на фукциониращ прототип през Втората световна война. Основният дизайн, познат като VK7001/Porsche Type 205, е предложен на Адолф Хитлер от Фердинанд Порше през юни 1942 г. Хитлер одобрява проекта и първият прототип е готов през 1943 г. и първоначално е кръстен "Mammut" (немски за "Мамут"). Името е променено първо на Mäuschen (Мишле) през декември 1942 г. и накрая през февруари 1943 г. на Maus ("Мишка").


Корпусът на танка е дълъг 10,09 метра, широк – 3,67 метра, висок – 3,66 метра и тежи около 180 тона. Основното въоръжение на "Мишката" е 128 милиметрово оръдие с 75 милиметрова коаксиална картечница, а бронята е дебела между 60 и 240 милиметра. Въпреки планираното производство на между 150 и 200 танка, 9 са започнати, а само 2 завършени до края на войната.
Основен проблем на "Мишката" е, че поради неговата маса няма двигател, който да го задвижи с предвидените 20 км/ч. Подобреният бензинов двигател Daimler-Benz MB 509, използван при прототипа, го задвижва с 13 км/ч, при перфектни условия. Окачването също е подобрено, за да понесе масата на танка.
Поради това, че танкът не може да прекосява мостове, той снабден с шнорхел за преминаване по дъното на реки, дълбоки до 13 m.
"Мишката" е проектирана от самото начало да използва електронната трансмисия, изпробвана неуспешно от Фердинанд Порше при Тигър I. Първоначалният модел е с бензинов двигател, но по-късните са с дизелови. Притежава масивен електрически генератор, който заема 2/3 от корпуса, отцепвайки кабината на шофьора от купола. Двете вериги на танка, всяка широка по 1 метър, нямат директна връзка с двигателя.
Поради използваните уникално широки вериги, има тесен "тунел" в корпуса под и зад купола, който съдържа двигателя и акумулатора на танка.
Танкът е невероятно добре брониран, предната долна корпусна броня е гласисна и дебела 200 mm и на 35 градуса от вертикала. Страничната броня е 180 mm дебела, а задната 160 mm. Фронталната куполна е 240 mm, 200 mm от страните и 60 mm отгоре.

Първоначалният план е "Мишката" да стане готов до лятото на 1943 г., с планирано производство на по пет танка на месец след първия прототип. Изработката е разделена между „Круп“, които да изработят шасито и „Алкет“ – въоръжението и окончателната сглобка.
Първоначално е предвидено "Мишката" да тежи 100 т и да е въоръжен с 128-mm оръдие и 75-mm коаксиална картечница. Съществуват планове за най-различни второстепенни въоръжения, но през януари 1943 г. Хитлер настоява въоръжението да остане същото.
До май 1943 г. е готов дървен модел на последната конфигурация и е представена на Хитлер, който го одобрява за производство и поръчва първата серия от 150 танка. Танкът вече тежи 188 т, но Хитлер казва, че 128 милиметровото оръдие изглежда като играчка в сравнение с танка и затова то е променено от 128 mm на 150 mm.
Първите безкуполни прототипи (V1) са изработени от Алкет през декември 1943 г., а през същият месец започват експерименти с фалшив купол, тежащ колкото истинския.
През юли 1944 г. производство на модела V1 е спряно и съществуващите прототипи са изхвърлени за скрап. През август е създаден моделът V2 с новия дизелов двигател Daimler-Benz MB 517 и окачване и вериги от Шкода.
Известни са планове за противовъздушна версия, която да се нарича Flakzwilling 8,8 cm Auf Maus, с въоръжение от 88 милиметрови противовъздушни оръдия в специален купол.