Духове на есесовци шетат из Калининград

Експерти нищят тайните на подземна лаборатория, разкрита на територията на някогашния немски град Кьонигсберг, днешен Калининград. По време на Втората световна война нацистите провеждали там свръхсекретни експерименти… най-мащабните в цяла Европа.За място на лабораторията бил избран огромен лабиринт от галерии, разположен в подземията на Кралския дворец. Залите и галериите от XIII век насам били използвани като скривалища от някои тайни общества. По-късно всеки пореден губернатор на града добавял към огромния лабиринт нови и нови галерии. Тайните коридори свързвали града и дори околностите с най-голямата кула на двореца. Точно тя станала последното убежище на защитниците при нападението на фашистките войски.Подземният лабиринт бил открит случайно. Някогашните строители, докато правили подземните тайници на двореца през Средновековието, съставили план на градските подземия. При това, го правили не на поддаваща се на остаряване и изгаряне хартия, а на специални «огнеупорни» тухлички, които били намерени на места в музея на замъка. За любопитните подземни “канали” научили и нацистите, които след идването на власт на Адолф Хитлер през 1933 г. създали там най-секретната лаборатория на Третия райх - «Кьонигсберг-13». Нейната дейност била контролирана лично от фюрера.Пред наскоро сформирано поделение били поставени две задачи. Първата била изучаване на окултните науки, включително астрология, магия, хипноза, различни култове. Втората задача имала по-практически характер - разработка на концепция за психотронно оръжие на основата на метафизични знания. Голямо внимание се отделяло на мистичните учения. По улиците на града се появили будистки монаси в бели и червени одежди от зловещ тибетски орден…След войната архивът на мистичната лаборатория №13 безследно изчезнал.Минали 60 години. Изглеждало така, сякаш историята на «тайната лаборатория на Хитлер» в Кьонигсберг е легенда, докато през следващите години не започнали да стават странни и шокиращи неща. Например преди няколко години в Деня на победата група студенти решили да се фотографират край гроба на философа Имануел Кант.Когато снимката била отпечатана, младежите видели на нея загадъчен непознат. Човек, облечен в есесовска униформа и каска, се възвисявал зад групата фотографиращи се. С лявата си ръка той придържал шмайзер, а с дясната поздравявал по нацистки… Нямало никакво съмнение, че войникът бил привидение.По-късно в околностите на Кралския замък местните се натъкнали на още един призрак - на известен нацистки изкуствовед, чието име се свързва с мистерията на Кехлибарената стая.Експерти допускат, че в стените на лабораторията са били провеждани опити, свързани с отделяне на астралното от физическото тяло или със създаването на т.нар. поле на паметта, което може да материализира информацията от случващото се в местността. Може да става и дума за визуални ефекти, извикани от човешката психика, в резултат на опитите за създаване на психотронно оръжие!

Хитлер - манипулиран окултно

▲ Адолф Хитлер

Хитлер е вярвал в Провидението и е считал, че е негово оръдие, но дори и не е предполагал колко жестоко е бил използван.
И как всичко, около него със символичен и мистичен смисъл го е водело към разрушение, а чрез него и към тотална европейска, а по-късно и световна война. От чисто икономическо-политически аспект причините за Втората световна война са ясни; тя е продължение на войната от 1914-1918г. за преразпределение на света; резултат от алчността на Англия и Франция по време на Версайския мирен договор от 1919г., според който от Германия се отнеха африканските и колонии и се наложиха непосилни репарации и условия; резултат от желанието на Запада да насочи германската веонна машина срещу Съветите и т.н и т.н. Но това е само едната страна на монетата. Има и други обстоятелства от по-затворен, мистичен характер, за които малко хора подозират и които старателно се крият от всички. Те също са резултат от алчността на европейците и създаването на новия колониален ред през XVІІІ-XІXв.

Всъщност силите предизвикали европейския и световен конфликт 1939-1945г. действат и сега и не са по-малко опасни.

Ето какво казва Учителя през 1940г. по повод на задълбочаващата се война: „Днешната война се дължи на източните братства, които натикаха европейските народи във война, за да могат да се отърват техните народи от европейският гнет. Но това са методи на Черната ложа на тези източни братства. Сега е борбата на между двете ложи – между Бялата и Черната ложа. Адептите на източните народи са причина за раздухване на войната между европейските народи. Те действата чрез методите на Черната ложа – чрез внушение. Те предизвикаха стълкновение на интересите на европейците и предизвикаха войната, за да ги омаломощят.”

През 1918г. в Германия се създава обществото „Туле”, което е кръстено на древен свещен остров с развита цивилизация високо на север, загубен от хилядолетия. За него се споменава от Плиний, Тацит и Плутарх. В древногръцката митология там е едно от обиталищата на боговете – Хиперборея. Смята се, че там са живеели свръхсъздания, гиганти, които са притежавали невероятни възможности. В „Песента на нибелунгите” те спят под „тевтонските планини”. От друга страна, членовете на обществото Туле под влияние на теософското учение са вярвали, че тайните на боговете, от които произлизат истинските арийци, са пазени от същности, които също обитават вътрешността на Земята.
Според Блаватска в „Тайната доктрина” арийците са били свръхнадарени хора, оцелели от Атлантида /които пък са наследници на хиперборейците/. Те спят в пещерите на Тибет и с тях би могло при определени условия да се направи връзка. Така успелите днешни хора ще могат да създадат раса от нови „свръхнадарени човеци”. Според теософите в тайната са посветени и тибетските лами.

Така в идеите на обществото Туле се преплитат пангермански идеи и новите теософски виждания, свързани с Тибет. Много умело европейското съзнание е тласкано към тежък нов конфликт. Обществото Туле е първото, което подкрепя Хитлер по пътя му към властта, негови активни членове са Рудолф Хес, Алфред Розенберг и най-вече Хайнрих Химлер, шефът на СС и Тайната полиция. Тибетските лами основават храмове в Берлин, Мюнхен и Нюрнберг. Хитлер възприема по подобие на Туле, а пък те под влияние на Тибет, свастиката като свой основен символ и жестоко греши. Междудругото тибетските лами в Германия никога не носят свастика.

Свастиката обърната по посока на часовниковата стрелка символизира единствено смърт и разрушение. Като такава тя стои по надгробните паметници в Индокитай. Като цяло тя се среща едновременно и в двата си варианта; живот и смърт, които преливат един в друг. Така я откриваме и в Индия и на американския континент, съществува и в България – църквата „Христос вседържитель” в Несебър. Хитлер обаче е подтикнат да избере само смъртта и разрушението.
Връзката с Тибет си остава също през цялото време, когато е на власт. Хайнрих Химлер организира няколко експедиции до Тибет, за откриване на връзката на германската нация с предците и от по-висш произход. Създава се и специален отдел към СС за изучаване на тези контакти - „Аненербе”. Негов символ също е обърнатата свестика. Отношенията с Тибет са на най-високо политическо ниво. В началото на 1939г. регентът на Тибет Квотухту приветства Хитлер по един странен за духовен човек начин: „Уважаеми господин, крал Хитлер, ръководител на Германия. Нека имате здраве, радост, спокойствие и добродетели. Сега Вие работите над създаването на обширна държава на расова основа. Затова и пристигналият по-рано ръководител на немската експедиция сахиб Шефер нямаше никакви трудности по пътя си към Тибет.... Приемете, ваша светлост, крал Хитлер нашите уверения за по-нататъшна дружба.” През 1942-1943г.г между Лхаса и Берлин се осъществява радио, а вероятно и телемост, ако се позоваваме на спомените на Рудолф Хес от „Шпандау” през 1972г. Там той пише, че Хитлер му е споделял своите впечатления от излъчването на въпросния регент Квотухту при съвместните им разговори в специално оборудвана за това стая : „директен стоманен поглед, ирония, пулсираща в ъгълчетата на устните му.” От този период има и кино лента, която показва как участниците в германската експедиция участват в тибетски ритуал по призоваване на зли духове. С подобни намерения, като тези на Туле през 1919г., е основано и езотеричното общество „Врил” или Ложата на посветените. Идеята за „завземане на жизнено пространство” за развитието на „германската господстваща раса” е на неговия основател проф. Карл Хаусхофер, близък и с Хитлер и с Рудолф Хес, с Химлер и с Гьоринг. Самият Хаусхофер е посветен в магиите на Гурджиев, дзен-будизма и известни учения на Тибет.

Членовете на „Врил” също вярват, че посветените могат да придобият свръхспособности, ако открият тайната на врил-енергията, която е била притежание на раса от преди много хилядолетия. Връзка с нея можело да се осъществи чрез методите на тибетските лами и теософията. Усилията на обществото „Врил” са били насочени към осъществяване на комуникация с предците под Земята и получаване на нови високи технологии и медицински възможности. Много автори считат, че вероятно се успяли в някои направления. Тези начални разработки, по-късно разбира се, са попаднали в ръцете на съюзниците и са поставили началото на някои съвременни научни открития.

По това време и Учителят споменава за това, че под Земята действително има условия за живот, но той в никакъв случай не може да бъде свързан с нещо положително и градивно и е по-скоро свят на падение и зло. „Черната ложа ще слезе под кората на Земята. Там има цял един свят, има къде да живеят. Бъдещето е велико! Съществата от черната ложа не са страдали, отсега нататък ще страдат.” Всъщност Той още с настъпването на войната и особенно преди битката за Москва, когато всичко изглежда напълно отчайващо, категорично обявява, че Хитлер ще загуби и руското знаме ще се развее над Райхстага.

Интересно е и твърдението, че руските войски при завземането на Берлин откриват телата на около хиляда тибетски лами в един храм в източните предградия на столицата.

Така или иначе Хитлер е тотално заблуден, поради невежество и свръх его, губи войната и Германия е разделена, Англия и Франция са умаломощени, колониалната им система срината, Индия свободна, Тибет под китайска окупация?!?, а комунизмът и респективно атеизмът се разширяват на запад и на юго-изток от Съветите.
Кои обаче са теософите, които невидимо стоят зад всичко това? Учителите, които диктуват на Елена Блаватска „Тайната доктрина” са широко известните, но никога видени на живо, тибетски махатми Мория и Кут Хуми. Мория диктува от дистанция на Елена Рьорих „Агни Йога”, с която пък бе тясно свързана и Людмила Живкова и идеята „Знаме на мира” с тибетския лозунг „Единство, творчество и красота”.
Теософското учение е атеистично и напълно чуждо на християнството. То е създадено още през XІXв., за да отклонява еврепейците от истинната им вяра и да създава раздори между тях. То е един голям урок за нас, който продължава и в момента.
Когато теософите проникват в България в началото на 20 век и започва да се продава теософска литература, както и образите на Мория и Кут Хуми, нарисувани от Николай Рьорих, Учителят казва ”Те се продават тук, за да отклоняват учениците от Школата, защото Мория и Кут Хуми са Учители на Черната ложа. И този, който ги е нарисувал, е ученик на същата Школа и е техен ученик.”

Известен е и случая с Любомир Лулчев, който нарича Петър Дънов /Беинса Дуно/: Учителю, но на практика се опитва да служи на двама господари, на Бога и на Мамона. Лулчев е главно под духовното ръководство на Мория и дава идеята да се преведе „Агни йога” на български и да се издаде. И това той прави въпреки изричната забрана на Учителя.

И сега някои се заблуждават, че между теософите и Бялото братство има някаква връзка, но това е абсолютна лъжа. В този смисъл не трябва да се бъркат и теософите с истинските Адепти от Хималаите. Абсурдно е и да се мисли, че би могло да се получи достъп или някакво истинско знание от тях просто ей-така. Те никога не биха го споделили с нечисти хора, а най-малкото с нацистите.

Хитлер, както и цяла Европа опитаха отровата на теософите. Резултатие са тежки и поучителни и на общочовешко и на общоевропейско равнище. Такива са и на всички по-конкретни нива, касаещи отделните личности, прилагащи методите им. Лулчев бе застрелян по присъда от Народния съд, всички които участват в издаването на Агни йога бързо се споминават, съдбата на Людмила Живкова, а и на „Знаме на мира” е всеизвестна, колекцията на Светослав Рьорих е в мазетата на Художествената галерия, въпреки желанието му за постоянна експозиция, самата Блаватска, а и Елена Рьорих през цялото време на службата им за Мория са с тежки сърдечни заболявания и на прага на смъртта.
Теософското учение има своята роля в историята на Европа и е реакция на алчната европейска политика, но и на сили, които нямат желание човечеството да върви напред и още по-малко по пътя на християнството. Затова, когато позволяваме да трови умовете ни, както и много други „адаптирани” за нас източни учения, трябва да се замислим на кого всъщност започваме да служим. Защото в теософията, въпреки името и, Христос не съществува, любовта също, а на преден план се издига егото на човека и стремежа му да властва над природата.

Житните кръгове ни напомнят за Двигателя на Шаубергер

Тази страница е абсолютно свободна за цитиране. Желателно е само да поставите препратка към сайта. Материалите публикувани тук понякога си противоречат сами. Умишлено тези противоречия не са премахнати - нека всеки да опита да намери за себе си това, което му харесва.

С две думи - тук се предлага реална конструкция на двигател за летяща чиния. Възможно е и да не е съвсем на Шаубергер. Интересното е, че поянкога все пак се появяват някои идеи. Различни хора, на различни места, по различно време, а мислите като че ли едни и същи. Хората ли са еднакви, или законите на природата. Ще повярвате ли, че аз никога дори и не съм чел и слушал за работата на Шаубергер (имам предвид неговия двигател работещ с енергия от околната среда, да и притежаваш левитиращи свойства)? Но когато случайно (благодаря на Интернет) се натъкнах на описанието на неговата конструкция, бях просто поразен от това, че отдавна обмислям подобни на неговите идеи. Външно двигателя на Шаубергер изглежда така:

[html]

Вътрешното му устройство е такова (преобърнат с краката нагоре спрямо снимката):

За да разберете, че аз не си присвоявам чужда слава, ще се постарая на най-прост език да обясня неговото устройство, защото никъде не е описано как работи, независимо от твърде обширната информация то темата на страниците в Интернет. Прокрадва се съмнение, че този двигател изобщо е мистификация и не може изобщо да работи. Но аз мисля, че това не е така. Ще се опитам да обясня. Несъмнено главна част на двигателя се явява това странно на пръв поглед колело (на рисунката по-горе то е обозначено в ляво с непонятен надпис очевидно "турбина").

Независимо от привидната и сложност, тя може лесно да бъде направена. Разгънато подобие на такава турбина е показано по-долу и вероятно може да бъде изрязана от метална лента с размери 250х500 мм и дебелина 1-2 мм и огъната по показания начин. Центровката на турбината става автоматично при въртенето (предлага се турбината да се прикрепи към оста на мотор-генератора с помощта на три радиални, разположени под 120 градуса пружини - и турбината "сама" ще намери своя център на въртене).

Самата турбина има вид на "корона на шут". Именно на "шут", а не на "крал" - моля за извинение за този термин за сравнение. Но според мен именно така е по лесно да бъде обяснено, че турбината има спирални лопатки, радиално огънати от центъра към периферията.

На пръв поглед - някаква си дяволия от 24 въртящи се по окръжност тирбушони за отваряне на бутилки. Защо е необходимо това? Тук аз ще направя връзка към собствения си сайт към главата за произхода на торнадо. В тази своя конструкция Шаубергер създал идеални условия за образуване на групи мини-торнадо, които се явяват и движеща сила на дадената конструкция. Първоначално с помощта на такова колело въздуха се завърта около оста на електродвигателя. Но този въздух при изхвърлянето към периферията за сметка на центробежните сили преминава през лопатките на турбината и получава въртене по оста от всеки от 24-те тирбушона. Получава се завъртане на въздуха едновременно около 2 оси на въртене. А въртене едновременно около 2 оси - това е нещо удивително! Опитайте да вземете в ръце маховик на ос и го завъртете около китката си. Много интересно усещане. При въртенето на мотора се усещат сили, които действат в посока, която не очакваш.

И така това колело формира 24 мини-торнад, които се движат по вътрешната горна част на двигателя (приличаща на меден таз - фотографията по-долу) по много интересна траектория (все пак опитайте с мотора!) придвижват се към вътрешния конус на двигателя и продължават към изходния отвор.

Нататък е по-добре да наблюдаваме процеса в напречен разрез, за да разберем, че какво представлва торнадото при поглед отгоре. Първия разрез е малко по ниско в "медния таз" и показва напречния разрез на торнадо. Останалите два са по близо към изходния отвор. Не беше удобно да рисувам 24-те кълба, затова оставям само 9, но принципа е све един и същ. Още повече тази рисунка някак си удивително прилича на снимката от пшеничните ниви в Англия. По нататък, уместно или не, аз ще се опитвам да давам такива диви аналогии. А снимката от нивата я видях доста по-късно, след като оформих целия материал. Не е ли странно: тази анимация и снимката са създадени напълно независимо една от друга? А дори съвпада броя на минивихрите.

И тъй, 24(9) кълба, съставени от малки вихри, се въртят вътре по стените на окръжност. Стените на всяко кълбо се въртят в противоположни посоки спрямо съседните кълба. Тези кълба ще ги разглеждам като двойнствена среда: като кълбо, въртящо се като детайл, на който действат законите на механиката, и в същото време това е въздух, на който действат законите на хидродинамиката. Тези кълба при контакта със съседните се стремят да се "натискат" едно към друго и по този начин да се придвижат към центъра на конструкцията, при това всички едновременно (опитайте се да видите това на анимацията в ляво), и в същото време противоположното движение на стените на съседните кълба - съгласно закона на Бернули това е разредена среда, получава се "притегляне" едно към друго. Накрая цялата тази маса от въртящ се въздух се свива към центъра, значително се ускорява (защото се намалява диаметъра на конструкцията), придвижва се надолу и в края на краищата излита през соплото в долната част на конструкцията. Колелото от тирбушони, въртейки се, постоянно побутва тези мини-вихри и вкарва вътре въздух. Шаубергер твърди, че този процес става самоподдържащ се! Наистина природния смерч може да съществува дълго и самото му съществуване е вследствие на наличието на разлика в налягането между външната среда и вътрешния конус на смерча. А вътре в двигателя в центъра се образува област на разреждане. значи околния въздух би трябвало да се треми натам, попадайки на лопатките на турбината и въвличайки се в сложна траектория на въртене, което можем да наречем "самовъртещ се геврек". Ето това струва ми се са основните принципи на работа на двигателя. Според мен такъв процес наистина може да бъде наречен като някаква противоположност на обикновения взрив (експлозия), тъй като веществото не се разлита настрани, а напротив стреми се да се събере в една точка (към центъра на вихъра). Шаубергер нарекъл този процес имплозия. Нарисувах тези три кадъра с въртящите кълба и отново ми дойде странна мисъл в главата. По телевизията отново споменаха за необичайни кръгове в пшеничните ниви на Англия (а и не само там). А ако аз нямах програма за анимации, с която да илюстрирам идеята си, аз бих се опитал да демонстрирам свиващия се вихър в точка с първия попаднал ми графичен редактор примерно с такъв чертеж. Според мен таз иснимка от пшеничните ниви - еднозначно показва процесите, протичащи в торнадо и предизвиква следния основен извод: въртящите се минивихри, от които е съставено торнадото се привличат един към друг и се стремят към основния център на въртене А тук са нарисувани именно минивихри. Обърнете внимание около всеки кръг старателно са нарисувани няколко допълнителни, показвайки, че тук са изобразени няколко мини-процеса, придвижващи се по спирала към центъра. По-точно те са 6 и работят точно така, както е нарисувано в моята анимация по-горе. Съвсем определено, тук на една плоскост е нарисуван обемен процес (вихър - торнадо - смерч). Кой го е нарисувал и защо - това е друг въпрос. Дори през деня да бъдат създадени няколко такива геометрически точни кръгове е голям проблем. А да се нарисуват през нощта около 400? Едва ли луд би могъл да го направи! Може би можем да разбираме това като своеобразен чертеж подсказка?

---

Да се върнем към Шаубергер. Свидетели на работата на двигателя твърдяли, че за гориво било използвано само вода и въздух. Възможно е те да са грешали. По-скоро това да е било въздух и спирт (външно прилича на вода). В процеса на работата двигателя трябва буквално да загрее околния въздух и тук в същото му се подава гориво и запалване, още повече способства за процеса на образуването на вихъра. При голямо количество на кислород пламъка на спирта почти не се вижда. И ето получава се "безпламенен и бездимен двигател" както описват някои публикации.

До таква конструкция примерно достигнах в своите изводи и предлагам нещо, напомнящо на "вятърната мелница" на Шаубергер, работата и се основава на същите принципи. Вдъхнови ме водовъртежа, изтичащ се от ваната и това, което става вътре в по-долу показаната конструкция, става по същите закони. Разликата от механизма на Шаубергер е отсъствието на външен конус, по който при Шаубергер протича свиването на вихъра към центъра и изхвърлянето през соплото, а също има по-проста конструкция на колелото за формиране на въхъра (както изглежда това е обикновена центробежна помпа). Упростената от мен конструкция на Шаубергер (анимацията в ляво) се основава на простата мисъл, че природния смерч не се нуждае от свякакви подобни хитрини (макар "тирбушонното" колело което той е измислил да не предизвиква нищо повече от възхищение - най-лесния и ефективен начин на задвижване на въздушен поток по 2 перпендикулярни оси на въртене!). Моята задача е да завъртя потока в малко торнадо колкото може по просто и желателно в пълно отсъствие на механичекси части. Това може да бъде постигнато, използвайки за завъртане не центробежна турбина, а примерно нещо подобно на МГД-двигател описан на страница Електродвигател. Конструкцията е напълно лишена от движещи се части (с изключение на самия вихър). Получи се нещо като изображението на дясната анимация. Жълтият цвят е опит да се изобрази гоящото гориво (вероятно керосин?). При това МГД-двигателя трябва да има ел.проводим керосин (вероятно - посолен?). Тук ми подсказаха, че трябва да има присадка от натрий. Грубо казано - това е опит за възпроизвеждане на грозно природно явление в консервна кутия. А по-точно процес, същността на който е ясна от по-долната анимация.

"Торнадо в чаша" "Природно торнадо"

Първи лявата рисунка видял Айнщайн в обикновена чаша с чай и плаващи частици (ще го наречем чашата на Айнщайн. Внимателно се вгледайте: централната възходяща част - това е "хобота на смерча" (само че на лявата рисунка той повдига частиците в чая, а на дясната къщи и автомобили). Странно е, че Айнщайн не е направил подобни изводи. А Шаубергер, като че ли ги е направил. Практичекси всички конструкции, които са предложени на този сайт, са основани на процеса, който протича в тази чаша.

Ето така да се каже - някои моменти за главния двигател на летяща чиния. Наистина само за атмосфера. И за сега не са разгледани въпросите за хоризонтален полет. А представяте ли си, колко полезен би бил такъв апарат с такъв двигател за службите на Противопожарната служба? Спомнете си пожара на телевизионната кула в Останкино и пълната безполезност на летящия наоколо вертолет? А между впрочем снимките на някои НЛО дори със своя вид, ни карат да мислим за наличието в тях на централен двигател, работещ на принципа на описаната по-горе консервна кутия, и вече такава машина би била къде по-полезна от обикновен хеликоптер. Просто незаменима. Въртящият момент се компенсира от наличието на няколко двигателя на една платформа. Примерно както на по-долната снимка, която е призната за оригинална. Според мен тук има 3 преобърнати шаубергеровски двигателя (а по-точно двигатели, които ще се опитам да обясня малко по-долу) работещи на едно централно сопло. Рисунката от пшеничната нива се явява илюстрация на този процес.

---

Да се върнем към двигателя на Шаубергер. Процесите протичащи в чашата на Айнщайн несъмнено се явяват основа на работата на двигателя. Да опитаме да достигнем устойчиво протичане на процеса. За целта ще завъртим вода в съд с помощта на диск на оста на електродвигател. След задвижването водата ще се движи по сложна тректория. (движението на течността е описано на сайта http://www.evert.de/, показана е компютърна рисунка от отзи сайт). От тази рисунка може се направят много интересни изводи. Линейната скорост на движение на водата по целия този спиралообразен път е постонна и се определя от линейната скорост на движение на краищата на диска. Изтласканата по спирла течност се спуска надолу и по-нататък се придвижва към центъра. в този момент става увеличаване на ъгловата скорост на овдата. (ярък аналогичен пример за това е въртене на връв с тежест накрая и намотаванети и около пръста). Течността с повишена ъглова скорост се повдига нагоре и се опира в централната част на диска. И тук е най-интересното. Скоростта на въртене на водата в централната област е по-висока от скоростта на въртене на диска!. Водата "побутва" диска в посоката не въртене. Вътящия се поток се самоподдържа! Почти като вечен двигател. Но както винаги ни пречат силите на триене. А процесът е достатъчно устойчив и малкозатихващ. Всъщност малко се отклонявам: ако се завърти вода в обикновена кофа, дори без помощта на диск - въртенето ще протича по същите закони и водата ще се върти достатъчно дълго, защото и тук има самоподдръжка на въртенето на водата - просто никой и никога не обръща внимание на това (достатъчно е да затворим плътно с капак кофата напълнене до ръба и въртенето спира бързо). Какво искам да кажа с това? Само едно - много е лесно да получим вихър при задвижване на течност или газ при неравни условия на въртене отгоре и отдолу и това е почти готова самоподдържаща се система. Необходима е съвсем малко енергия и процесът ще стане незатихващ. Още повече: вихърът поглъща енергия под формата на топлина от околната среда! Сега ще се опитам да обясня. Да разгледаме опростената схема на двигателя на Шаубергер. Ако се абстрахираме от всичко второстепенно, то конструкцията се свежда до следната проста схема, която в крайна сметка не е нищо друго освен чашата на Айнщайн. Вътре най-горе - въртящия се диск (червен цвят). Долу - неголяма вертикално поставена пластина. С това се постига неравномерност на условията на въртене на горните и долните слоеве вода(въздух?). В ляво има топлообменик(за него по-късно). Отгоре мотор-генератор, в началото работи като страртер на процеса, след преминаване в режим на торнадо - за добиване на енергия. Клапана на топлообменника включва процеса. Стрелката вляво - нагреваемото от околната среда работно тяло на топлообменника.
Какво става при работата на това устройство? Всичко е просто. Центробежните сили създават повишено налягане на стените на съда. И разреждане в централната част. За сметка на по-голямата ъглова скорост на въртене на горните слоеве на водата(въздуха) в сравнение с долните се създава меридианен поток, спускащ се надолу по стените на съда. И издигащ се в централната част(в природата - "хобота на смерча"). Течността(газа), придвижвайки се надолу по своята усложнена траектория попада ту в област на нагнетяване, ту в област на разреждане. Нека да си припомним най-простия закон на физиката - закона на Бойл-Мариот. Ако вземем определена маса газ, то при принидително сгъстяване газа се нагрява, а при разреждане се охлажда. Ето в централната част на устройството водно-въздушната смес попада в област на принудително разреждане от центробежните сили. При това за съответната маса става понижаване на температурата и увеличаване на обема. Това увеличаване на обема дава добавка от кинетическо движение на потока отдолу нагоре по централната ос на устройството. Тази подзаредена струя с нова енергия постъпва на диска на турбината, заставяйки го да се върти по-бързо и да изработва по-интензивен вихър, който създава още по-голямо разреждане и т.н и т.н. Охладения влажен въздух се насочва от центробежната сила към топлообменника. В идеалния вариант температурата в топлобмениника е около абсолютната нула. Заобикалящата топлообменника нормална от наша гледна точка среда се явява "среда с излишък на енергия". Топлообменника се нагрява от нея и топлинната енергия постъпва вътре в устройството, превръщаща се във въртене "самоподдържащ се водовъртеж" от влажния въздух вътре в устройството. Искам да направя една малка забележка по повод ефекта на Ранк (температурно разделяне на поток от газ в тъй наречените "тръби на Ранк"). Никой не обяснява точно този ефект. Според мен всичко е просто. Има закон на Бойл-Мариот(създаването на налягане в обем при постоянна температура е постоянна величина) и всичко протича по този закон. Циркулиращия в меридианно направление в нашето устройство газ изпитва ту сгъстяване, ту разреждане. Охлажда се и се нагрява спрямо нормалната температура. Ето и целия ефекта на разделянето на температурите. Всъщност никой не се е опитал да впръсне вода вътре? Би трябвало да се получи доста интересен ефект. Нещо като "капчици роса" с рязко охлаждене.

Може също да се направи интересен извод: а нали в това устройство има още и колебателен процес! А при колебателен процес има резонанс - рязко увеилчаване на амплитудата при минимално подаване на енергия! Представяте ли си как може да се стабилизира ефекта при намирането тук на зависимостта между амплитудата на колебанията и всички влияещи параметри? Температурен резонанс! Звучи добре. И може да намери отлично приложение в хладилната техника. Според моето дълбоко убеждение Шаубергер е бил велик човек и незаслужено неизвестен. Струва ми се, че все пак му се е удало да построи генератор, който извлича енергия "ОТ НИЩОТО". По точно направо от околната среда. Дори ако е бил направен много неефективно - безплатността на тази енергия трябва да се пребори с всички аргументи против. Кое все пак е удивителното? В Интернет може да се срещне достатъчно много информация за работата на Шаубергер. Но съдейки по всичко, за сега няма технологическа революция в производството на енергия! Макар да има снимки и рисунки на конструкцията. И всички описания на работата на двигателя, които съм срещал до сега, са дотолкова невъзможно еднообразни (и според мен абсолютно неверни), и веднага става ясно, че няма нищо работещо. Нямам претенции за истина като последна инстанция. Всичко, което е описано на моя сайт е верига от противоречия и неточности. Само, че аз съ мубеден, че двигател-генератор с удивителни свойства изработващ, и по-точно концентриращ енергия от околната среда, е напълно възможен и може да бъде направен още сега. Социално-икономическите последствия от такова изобретение, разбираемо, няма да имат измерими граници. Това е пълно решение на енергийните проблеми и променя на представата ни за транспортни средства.

Изхождайки от казаното по-горе, остава само да начертаем конкретната конструкция. Е какво пък. В ролята на хипотетически, "виртуален" двигател предлагам:

---

Вихров двигател-генератор

Показаното устройство може да изпълнява следните функции: 1. Генератор на енергия. По-точно концентратор на енергия от околната среда. Няма да сгрешим ако кажем "вечен двигател от 2-ри род". 2. Топлинна машина - особено добри възможностти за охлаждане. Работното тяло тук не е задължително да бъде вода-въздух. Напълно е възможно въздух и фреон. 3. Гравитационен механизъм. Това е много нахално заявление, но ще се опитам да обясня. При това по два начина. 3.1. Известен е ефекта на загуба на тегло при бързо въртяща се маса. От какво зависи? Нека да се върнем още на рис на Еверт. Ясно е, че при такова въртене на въздух може да се достигнат невероятни скорости (за сметка на неголямата маса на въздуха). Устройството не е заплашено от разпадане, за разлика от например металния маховик. Според изчисленията независимо от цялата сложност на траекторията, всяка точка от дадената траектория се движи по допирателна спрямо повърхността на Земята. И е напълно възможно да се достигне по тази траектория линейна скорост от 8 км/сек. Изкуствен спътник с орбита от един метър?!!! Ще настъпи ли при това положение левитация? ХМ... 3.2. Веднъж ми попадна в ръцете списанието ТМ(Техника молодеж) със статия за гравитационните механизми(инерциоиди). Там бяха описани примерно 10 вида механизми с обяснения, защо не могат пълноценно да работят(летят). Наистина в края на статията беше заявено, че окончателно потвърждение за работата на тези устройства все пак няма и въпроса стои открит. Затова предлагам №11. Навремето много ме беше заинтересувало въртенето на обикновен маховик на оста на електромотор. Моторът държах в ръце. Мощността му беше 70 вата, 7000 об/мин при U=24 v, маховика - алуминиев диск с диаметър 10 см. и тегло 200 грама. Обяснявам подробно, за да могат желаещите да опитат сами. Ако, разбира се, се интересуват. При въртенето на маховика имаме пълното усещане, че държим в ръцете си работещ инерциоид! Достатъчно е да въртим конструкцията около китката си и се получава пълно усещане за тяга в определена посока. Такъв интересен ефект дава въртенето едновременно по две оси (оста на мотора и китката). Тогава и се появи идеята, която сега по странен начин се пресича с двигателя на Шаубергер. По-рано тя ми се струваше невъзможна, но твърде интересна. Ще я нарисувам малко по-късно. А сега малък извод за изложеното на тази страница. Може да се формулират някои общи основни принципи за работата на устройствата, произвеждащи механическа енергия при "поглъщане" на енергия от околната среда: 1. Създава се процес, намиращ се на границата на самоподдържането (например в хидравликата затворения вихър от типа на чашата на Айнщайн - твърде неустойчиво инерционно състояние: примери има около нас - въртящия се водовъртеж, във въздуха, природния смерч; в електротехниката - електромотор и динамо съединени на една ос). За истинска самоподдръжка е необходимо в такава система да се добави външна енергия. Понякога дори съвсем малко, компенсираща загубите на триене или съпротивление. 2. Хиперболизиран процес. Плътно до резонанса, протичащ в такова устройство (във вихъра - нагряване и охлаждане на водно-въздушната смес, в електротехниката очевидно създаване на електромагнитни полета)... 3. "Извеждане" на конструкцията по отношение на околната среда по такъв начин, че някаква част от тази конструкция ще притежава енергия с рязко понижен енергетичен потенциал и ще стане приемник енергия от околната среда (например е хидравликата - централната част на двигателя на Шаубергер - идеалния вариант е доближаване на температурата до абсолютната нула и налягане, затова заобикалящата тази част на конструкцията среда ще притежава "излишък на енергия". В електротехниката е достапо сложно - резонанс на полетата, ще оставя мисълта си за сега незавършена). 4. Освобождаване на "погълнатата" енергия от затвореното пространство на устройството под формата на механическа или електрическа енергия. Ярки примери за такива устройства: В хидравликата – Двигател на Шаубергер и много приличащия по принципи на него двигател на Клем. В електротехниката - генератора на Тесла и генератора на Сърл. Сега можем да предположим, какво е представлявал вътре Repulsine на Шаубергер. По-скоро това е била конструкция подобна на показаната по-долу. Създадения в централната част вихър поглъща с помощта на топлобменник (съдейки по работата представляващ обикновена центробежна помпа) дори и малкото топлина от въздуха, преминаващ през лопатките на турбината, която е необходима за поддържането на въртенето. Стартирането на двигателя става при развъртането на турбината и впръскването долу на неголямо количество вода. Вероятно, след преминаване в режим торнадо, водата повече е е необходима и работно тяло се явява само въздуха. Налягането вътре в двигателя - в центъра е повишено, а по периферията понижено. С пълна сила работи ефекта на Ранк. По-точно той би трябвало да работи по добре, отколкото в "тръбата на Ранк"(това е защото, задвижения в тръбата на Ранк въздух се изхвърля моментално и твърде разточително навън, а тук става "натрупване" на този ефект при цикличното меридиалнно въртене). Охладение отдолу топлобменник-турбина се нагрява отгоре от нагнетявания въздух от околната среда. Изхвърлянето на този охладен въздух създава обикновена реактивна тяга. Накратко, ако това действително работи(аз смятам, ако действително двигателя на Шаубергер е съществувал, то конструкцията му е била примерно такава) - може да смятаме това за абсолютно универсален двигател-движител-генератор. Суперекологичен и безгоривен.

---

Вихров двигател-генератор-движител

Като технология конструкцията е на нивото на началото на миналия век, а може дори и по-рано. Простотата и ни кара да се замислим - работи ли това? Но аз не виждам особени противоречия. Предполагам, че тази картинка може да получи значително разпространение в Интернет. Макар и само като дискусионна. Промишлена установка за произвеждане на електроенергия би могла да изглежда примерно така:

---

Блок вихрова електростанция

Конструкцията е съвсем проста. Кой казва, че хобота на смерча трябва да бъде насочен надолу? Нека да обърнем всичко с краката нагоре (като скицата на Шаубергер в началото на страницата там също е под въпрос "кое е горе и кое долу"). По такъв начин генерирането на изкуствен вихър е много упростено. Какво е необходимо за формиране на вихър? Отговора е такъв - малко топлина от околната среда, влага и пъроначално развъртане на масата от влажен въздух. Във чашеобразен съд се налива обикновена вода. Мотор-генераторът в началния етап, с помощта на спирални лопатки, започва задвижване на водно-въздушната смес и след преминаване на режим торнадо, протича поглъщане на топлина от околния въздух, ускорение на разредения въздух надолу към центъра на вихъра и постъпване на този поток на лопатките на турбината. Мотор-генератора може да бъде превключен в режим генератор. Описанието за работата на установката е минимално - рисунката е предлено ясна. Макар процесите, протичащи в това устройство да са много по-сложни и разнообразни (аз умишлено съм пропуснал формирането на миниторнадото при възникване на основния вихър, а също и възможните електростатически ефекти). На рисунката съм се опитал да покажа най-главното - процеса на самоподдръжка на вихъра е възможен и според мен съвсем прост. Каква ще бъде височината на получения вихър - не зная (напълно е възможно тази установка да стане "ротор" на голямомащабно природно торнадо на открита площадка). И ако в природата процеса на формирането става около нас, при това като че ли без всякакви причини, то към предложеното устройство предлагам да се отнасяте като към набор от железа и други детайли, които способствуват за "цивилизованото" възникване на много разпространенно природно являние. Друг е въпроса за размерите на предложената конструкция. Аз няма да говоря на гигантски размери (такъв негативен пример може да бъде Messiah mashine с диаметър 50 метра). Повече ми е по душа описанието на Шаубергеровката Home Machine Power - размерът на това устройство е от порядъка на един метър в диаметър. А това, което предлагам е своеобразна симбиоза между двете устройства. Само, че конструктивно по-проста и вероятно по-добра. А минималните размери се определят все пак по законите на природата - въздушен вихър в живата природа по-малък от метър не съм виждал (прост пример за обикновените завихряния на прашен път). Затова пък, ако си представим максималните размери на такава станция! Въображението може да нарисува грамадна установка на открита местност, която да провокира възникването на на истинско торнадо с цялата му разрушителна мощ. Само дето това торнадо е "научено", винаги да стои на едно място - точно над ел.установката. А ако се построи комплекс от големи вихрови ел.установки, охалждащи околното пространство? Тук може да стане дума за влияние върху климата! Би било прекрасен дял в борбата с глобалното затопляне. Ето малка фантазия по темата:

Тези конструкции, струва ми се, могат да бъдат направени в много широки граници по размери и по мошности, най-очевидното - като малогабаритен автономен източник на енергия (например за отделна къща). Спомнете си старите персонални компютри! Трябва да бъдем по-близо до потребителя! Всичко разбира се изглежда твърде фантастично, но все пак искам да усиля впечатлението. И да си изясним накрая - какво е това Имплозия, за която постоянно е говорил Шаубергер и да се опитаме да разберем какво е искал да предложи? Да започнем с това, че цялата ни техногенна цивилизация в днешно време зависи от Експлозията. Всеки съвременен топлинен двигател(лявата част на рисунката) - това е изгаряне на гориво в някакъв обем, рязко повишаване на температурата и разширение на работното тяло в резултат на това горене. Увеличението на обема на работното тяло дава движение, турбината просто изтласква за получаване на реактивен импулс. С този процес на разширение в резултат на изгаряне на гориво работи практически всеки двигател, постоянно унищожавайки невъзстановими ресурси като нефт-газ-въглища-уран. За премахване на тази технология дори не се говори - сами си представете. Но разширение на работното тяло може да се получи в резултат на съвършенно друг процес! Например - природното торнадо. Ще опитам да обясня. Да си представим, че в някакъв съд има задвижено работно тяло. В най-простия случай това е въздух както на показаната рисунка в дясно (миниатюрен модел на торнадо). В централната част веднага се появява ускоряващо се възходящо постъпателно движение. За това има 3 причини: 1. За сметка на разреждането на центробежните сили в централната част на вихъра се получава някакво увеличение на обема за съответната маса газ и понижаване на температурата. Тя е притисната от стените на съда и и остава един път на разширение нагоре. 2. Върху разредената част от газа в централната част действат законите на Архимед - по-лекото тяло "изплава" - нещо като въздушен балон, само че без обвивката. 3. Третата причина е най-екзотична. Въздуха при въртенето си придобива значителен електрически потенциал. Положителен в центъра, отрицателен по перифеирята. Независимо от цялата простота, този модел на торнадо (а и самото торнадо в оригинал) се явява превъзходен електростатичен генератор (най-добре теорията за възникване на такъв електрически потенциал е отразена в материалите за генератора на Сърл). В реалното торнадо се достига величина от милиони волтове и се проявява във възникване на мълнии в "окото на торнадото" и неговия "хобот". По такъв начин в тялото на торнадото при наличието на високо напрежение се получава йонизация на въздуха. А едноименните заряди както е известно се отблъскват!(положително заредените молекули на въздуха - лишени от електрони, се отблъскват една от друга). По този начин става повишаване на налягането на газа за сметка на електростатичните сили! И това разширение отново дава допълнителен импулс на движението нагоре на въздуха. Интересно, формулиран ли е във физиката такъв ефект - увеличаване на обема на газ при неговата йонизация? Ако не е - то ето ви откритие? Поразрових се в Интернет и не намерих нищо подобно, а ефекта явно го има. Всичко казано искам да поясня с показаната анимация и да се опитам да докажа, че торнадото е електростатична машина, при това конструктивно най-простата. В Интернет може да намерите достатъчно конструкции, където ротор се явява прост цилиндър от диелектрик, по стените на който е приложено високо напрежение от няколко десетки киловолта. Лавина от заредени частици, преминаваща между електродите просто върти цилиндричния ротор. Иска ми се даобобщя анимацията (разрез на торнадо), какво предлагат авторите на подобни конструкции и да предложа свой отговор на този въпрос - а за сметка на какво смерча се върти?

Възходът на Четвъртия райх

ИСТОРИЯТА НА ТОВА как нацистите, въоръжени с напреднала технология и с най-голямото съкровище в историята, са успели да избягат от правосъдието в края на Втората световна война, е може би най-великата неразказана история на ХХ век.

От дните на Линдън Б. Джонсън до тези на Джордж У. Буш има приказки, че Америка става „фашистка“. Повечето хора, включително и аз, са отхвърляли това като радикална реторика. За съжаление, както ще видим, това може да не е толкова далеч от истината.

Германците са разгромени във Втората световна война... но не и нацистите. Те просто са били принудени да се преместят. Разпръсват се в четирите краища на света. Много от тях идват в САЩ и проникват в това, което президентът Дуайт Д. Айзенхауер нарича „военно-промишлен комплекс“.

Те бягат с плячката от Европа, но и с науката, изучаваща ракетите, и с още по-екзотични технологии. Някои от тези технологии са толкова напреднали, че остават класифицирани в американските държавни архиви дори и днес.

Нацистката наука и идеология са донесени в Америка след Втората световна война с помощта и сътрудничеството на същите самозвани глобалисти, които изобщо са създали националсоциализма. Техният дневен ред съответства на този на старите баварски Илюминати, за които отдавна се смята, че са изчезнали скоро след времето на Джордж Вашингтон. Ако обаче Орденът е умрял, неговото кредо продължава да живее – власт и контрол чрез богатство с всички възможни средства. От семената на нацизма, посети в Америка по време на Студената война, изниква цяла нова нация, тази, която днес е станала най-голямата суперсила в историята, но и трупа растяща омраза сред страните в света, както и отчуждение и несъгласие сред собствените си граждани.

В началото на третото хилядолетие след Христа по повечето критерии някога свободната, конституционна република САЩ е станала националсоциалистическа страна, империя на създателите на Третия райх – Четвърти райх. Ако тази оценка изглежда сурова и невероятна, четете нататък. Имайте предвид, че тази книга не защитава определени политически убеждения, не налага никаква конспиративна теория и няма скрит дневен ред. Тя е сбор от факти, които могат да се подкрепят и които водят до определени заключения, колкото и неудобни и неконвенционални да са те.

Първо обаче, трябва да разберем дефиницията на разглежданите термини.

Дефиниция на термините

Всеки е чувал за Третия райх на Хитлер, но кои са Първият и Вторият райх?

Първият райх е известен като Светата римска империя, макар че тя не е нито свята, нито римска, нито империя. Основана е от франкския крал Карл І, наречен Карл Велики, който е коронован за император през 800 г. от папа Лъв ІІІ след завладяването и анексирането на по-голямата част от Европа, включително Германия, Швейцария, Австрия, Белгия, Люксембург и Холандия, и части от Франция, Италия и Чехословакия. Тази монаршеска империя, моделирана по Римската империя и управлявана от кайзери, съществува до 1806 г., когато Наполеон влиза с войските си в Берлин.

Вторият райх е създаден от принц Ото фон Бисмарк, който като премиер на Прусия разгромява Наполеон ІІІ през 1871 г. и става „Железният канцлер“, господстващ над около 300 независими немски държави. Райхът на Бисмарк оглавяван към края от кайзер Вилхелм ІІ, продължава до 1918 г. и приключва с поражението на Антантата – Германия и Австроунгария – в Първата световна война.

С идването си на власт през 1933 г. Адолф Хитлер обявява Германия за Третия райх, като Reich е немската дума за „империя“. Интересното е, че когато се използва с малко r, думата reich означава „богат“. Reich следователно може да означава и „империя на богатите“.

Терминът „нацист“ произлиза от съкращението на „националсоциализъм“. Той е създаден чрез комбиниране на първата сричка от „НАционал“ и втората сричка от „соЦИалист“ от името на Nationalsozialistiche Deutsche Arbeitpartei – Националсоциалистическа германска работническа партия. Това е малката радикална политическа партия, която Хитлер изгражда във фашистка система, заплашила целия свят. Нацизмът е философия. Един съвременен речник определя нациста като човек, „имащ крайни расистки или авторитарни становица или държащ се брутално“, или някой, „принадлежащ на всякаква организация, сходна на нацистките“.

Едно издание на American Heritage Dictionary of the English Language („Речник на американското наследство на английския език“) определя фашизма като „философия или система на управление, която защитава или упражнява диктатура на крайното дясно, обикновено чрез сливане на държавно и бизнес ръководство с идеология на войнствен национализъм“. Винаги помнете, че типичният атрибут на фашизма е сливането на държавното и бизнес лидерството.

Смята се, че италианският диктатор Бенито Мусолини създава думата „фашизъм“ – име, взето от неговите фашистки Черни ризи, наречени Fascisti. Този термин произлиза от древноримския символ фашина – сноп от пръчки с подаващо се острие на брадва. Това е символът на централната власт. При фашизма човекът е подчинен на държавата, обикновено оглавявана от един-единствен водач.

Дори Мусолини обаче посочва, че „Първият етап на фашизма трябва по-правилно да се нарича корпоративизъм, тъй като е сливане на държавата с корпоративната власт“. В останалата част на книгата фашизмът ще се дефинира като сливане на държавната и корпоративната власт.

Във фашистка Италия и нацистка Германия държавата печели контрол над корпорациите. В съвременна Америка корпорациите са завладели контрола над държавата.

Крайният резултат е един и същ.

Мусолини обявява: „Максимата, че обществото съществува само заради благополучието и свободата на хората, които го съставят, като че ли не съответства на плана на природата... Ако класически либерализъм означава индивидуализъм, фашизъм означава държавно управление.“

Томас Дж. ДиЛоренцо, професор по икономика в колежа „Лойола“ в Балтимор, Мериленд, пише: „Важно е да се осъзнае, че като икономическа система фашизмът е широко приет през 20-те и 30-те години на ХХ век. Ужасните дела на отделните фашисти по-късно са заклеймени, но практиката на икономическия фашизъм – не“.

Партийната политика, лозунгите и социалните проблеми са използвани за разсейване на масите. Световният елит търгува само с една стока – властта. Той иска да получи и да поддържа контролиращата власт, която идва от голямото богатство, обикновено печелено чрез монопола на собствеността върху основните ресурси. Политиката и социалните въпроси имат малко значение за глобалисткия управляващ елит, който се движи гладко между корпоративния бизнес и държавната служба. Желанието за богатство с неговата съпътстваща власт и контрол ръководи неговите дейности. Точно това неотклонно внимание към търговията и банкерството се крие зад почти всички събития в съвременния свят. То е основата на „Новия световен ред“, споменат както от Хитлер, така и от бившия президент Джордж Х. У. Буш.

В Америка през ХХІ век много сериозни хора са наблюдатели на това, което изглежда като рециклиране на събитията от Германия преди Втората световна война: разрушаването на важна национална структура, прибързано и спешно законодателство, възход на таен апарат на националната сигурност, опити за регистриране на оръжия и хора, съчетани с превантивни агресивни войни, тласкани от яростен национализъм.

Това може да е просто съвпадение, някакъв синхронен цикъл от историята. То обаче може да е и скрит план, който се осъществява от хора, следващи определен дневен ред.

Изкуствата в Третия райх

Кино, телевизия и радио в Третия райх

Кино - Киното в Третия райх е най-вече свързано с филмовата режисьорка Лени Рифенщал (р. 1902 г.). Тя е известна най-вече с пропагандните си документални филми. Първият филм, заснет по поръчка на Гьобелс, е късометражният Sieg des Glaubens (Победа на вярата), който поради отвращението й към Гьобелс (който има особен интерес към актрисите) и трудностите при заснемането му я довежда до нервен срив. Хитлер обаче я убеждава лично да направи друг филм, в който да заснеме конгреса на нацистката партия в Нюрнберг през септември 1934 г. Това е прочутият Триумф на волята (Triumph des Willens) - eдин от най-забележителните пропагандни документални филми, снимани някога. Целта на Хитлер е била да демонстрира единството на партията след !Чистката Рьом и едновременно да представи новите партийни водачи, което е важно в момент, когато телевизия все още няма. Филмът има за цел и да впечатли чуждестранните зрители с могъществото и ефективността на Тр. райх. Той успява. През 1936 г. тя снима Олимпиада - Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. Той е от две части: Фестивал на нациите (Fest der Volker) и Фестивал на красотата (Fest der Schonheit). Както и Триумф на волята, този филм е всепризнат за забележително филмово постижение. Германските филми са известни в целия свят и индустрията продължава да произвежда технически издържани произведения, но (с изключение на филмите на Лени Рифенщал) малко са създадените филми с непреходна стойност.

След ВСВ Рифенщал е закратко вкарана в затвора от французите заради ролята й в нацистката пропагандна машина.


Радио - За развитието на радиото в Германия има голям дял Йозеф Гьобелс, който полага големи усилия в тази област и насърчава производството на евтини радиоапарати за населението през 1933 г. Чрез радиото осигурява огромна и все по-нарастваща аудитория за пропагандните си цели. Един от известните радиоводещи в Германия е така известния лорд "Хъм-Хъм" или по-точно Уилям Джойс. Той води радиопредавания от Германия за Англия по време на ВСВ. Стържещия му глас спечелва прякора. Със сигурност е слушан от широка публика, но повече за забавление, отколкото с доверие. Уилям Джойс е арестуван през май 1945 г. и е обвинен в предателство. Макар да заявява, че е германски гражданин, той е запазил британския си паспорт и този факт е използван от Англия за осъждането му за предателство. Обесен е в затвора Уондсуорт през 1946 г.


Телевизия - Третия райх е един от първите потребители на телевизия, но не успява (както и останалите страни от Европа) да я развие през ВСВ, тъй като взаймодейства с радара и би могла да се използва от вражески самолети за самонасочване. През март 1935 г. започват първите в света тв предавания в Берлин. Там обаче е въведена затворена система, която работи през целия период на войната.


Изкуството в Третия райх - въпреки неуспешното си кандидатстване за студент по изобразително изкуство във Виена, Хитлер продължава да гледа на себе си като на художник и влизането му в германската политика след войната не допринася за либерализирането, а дори за разширяването на неговите твърди, почти непоколебими възгледи, които в крайна сметка формират основните догми в изкуството на Третия райх.

Очевидно без да съзнава колко близки са неговите предпочитания до съветския социалистически реализъм, Хитлер търси натурализъм в стила и идеализация в темата. Източник на героичния елемент (присъстващ в различна форма и в съветското изкуство) са митовете от германското минало.

През 1933 г. Алфред Розенберг, автор на Митът на двайсетия век става ръководител на Райхпалатата на културата. Развилите се през последните години течения в изкуството вече са поставени под съмнение. Експресионизмът, сюрреализмът и другите необективни стилове са забранени, а художниците са осъдени на изгнание. Сред седемте подкамари на новата Райхпалата на културата изобразителното изкуство остава като едно от най-важните в идеологическо отношение. Разбира се, и тук трябва да се прилага унификация Gleichschaltung и над 40 000 художници и графици са одобрени за членове на Райхпалатата по визуални изкуства. Неспазването на нацистките артистични и политически стандарти означава Гестапо да отнеме на художника правото да рисува и да го експулсира.

През юли 1937 г. в Мюнхен се открива Палата на германското изкуство и едновременно се представя изложба на упадъчно изкуство (Entartete Kunst). Участват творби на Клее, Нолде, Бекман и Кокошка, селекция от 6500 "упадъчни" картини, направена от Комисия по визуални изкуства към Райхпалатата след прочистване на националните музеи.

В речта си при откриването на една художествена изложба през 1938 г. Хитлер казва: "Сила и красота са повикът на деня. Яснотата и логиката доминират в нашата културна битка. Художниците от този век трябва да отъждествяват себе си с века." Нацистката живопис не трябва да се занимава с анализ на личните интереси на художника, нито да експериментира със средствата. Нацистката живопис е ясна, директна и героична. От нея се очаква преди всичко да изразява вижданията на германското общество. В тези виждания няма място за песимизъм или обърканост. Според д-р Гьобелс светът на германеца е представен най-добре в прозаичните политически творби на такива художници като Херман Ото Хайер.

Третия райх налага героичния, изчистен, монументален стил в скулптурата. Арно Брекер (род. 1900 г.) е работил в Баухаус, но е нагодил стила си и става любимият скулптор на Хитлер. Неговите масивни бронзови статуи на голи мъжки тела с езически мечове в ръка са поставени пред Райхканцлерството в Берлин. Другият сръчен ваятел на гигантски статуи от Третия райх е виенчанинът Йозеф Торек, за когото Алберт Шпеер е проектирал невероятно по размерите си ателие. Тези и други скулптори са били заети с изработването на бюстове на водачите на Третия райх. По поръчка на Райхпалатата на културата те сътворяват за Министерството на пропагандата в традицията на нацисткото изкуство обекти, достойни за уважение, а не аналитични изследвания. Реномето на един художник може да се прецени от значимостта на личността или обекта, които са му поръчани да изобрази: на второстепенните художници е оставено да скулптират множеството орли, поставени над входовете на SS казарми, школи и убежища срещу въздушни нападения.

Театър в Третия райх - Подобно на другите изкуства, Ваймарската република осигурява плодородна почва за театъра, където процъфтяват експериментът и новите изразни средства.

Като движение през 20-те години начело на експресионизма са драматурзите Георг Кайзер, Ернст Толер, Фриц фон Унрух и Франц Верфел. По същото време Герхард Хауптман, Хуго фон Хофманстал, Артур Шницлер и Карл Цукмайер създават нови творби, а Бертолт Брехт е в началото на една кариера, която ще му донесе световна известност.

Макс Райнхард, Леополд Йесмер и Ервин Пискатор смайват публиката с богатото въображение на продукциите си, а големите актьори и актриси от величината на Паул Вегенер, Емил Янингс, Хайнрих Георг, Вернер Краус, Катер Голд и Елизабет Бергнер придават блясък както на класическите пиеси, така и на "новата" драма.

Настъпването на нацизма слага край на този кипеж от експерименти и нововъведения. Повечето от утвърдените режисьори са поставени извън закона, а почти всички драматурзи са прогонени в чужбина или отстранени. Същата е съдбата и на голям брой от най-известните изпълнители. Въпросът не е в това, че нацистите не се интересуват от театъра; на практика нацистката театрална политика е насочена към увеличаване на зрителите, като предвижда отпускане на билети на изгодни цени чрез организациите "Сила чрез радост" и Трудов фронт. През 1936 г. например има 25 пътуващи трупи, които посещават различни градове, а през 1942 г. публиката в общинските театри се е удвоила в сравнение с 1933 г.

Нацистката политика има един конкретен принос в театралното изкуство. Т. нар. Thingspiel се базира на идеята за една възстановена ритуална версия на Тевтонските племена - ритмизирано съчетание от живи картини (мистерии) и цирк. Представленията се изнасят на специално построени амфитеатри, наречени Thingspiel-platten. В живите картини често участват състави на "ХитлерЮгенд", или батальони на СА. По-често срещан в ранните дни на Третия райх, жанрът не оцелява дълго и в известен смисъл такава роля започват да играят сборовете на нацистката партия.

Политиката на Гьобелс към театъра е много сходна с тази при киното: постоянен ескейпизъм, разнообразяван отвреме навреме от идеологически произведения и непрекъснато захранван с класика. През 1938 г. например театралните хитове на Слугата (The Base Wallah), комедия от живота в армията и Бягство от работното ежедневие (A Leap out of the Workday World) - безгрижна фантазия. Идеологическите произведения са два вида: исторически пиеси за герои от миналото на Германия, като например Барбароса или Хенри IV, или театрални версии на темата Blut und Boden. Тези пиеси възхваляват представата за страстната привързаност на фермерите към земята и свързват плодородието на почвата с плодовитостта на човека. В Гигантът (The Giant) от Рихард Билингер дъщерята на един стар фермер и неговото единствено дете напуска фермата, за да отиде в града, но баща й, който не желае да признае поражението си, създава нов наследник, като се събира с прислужницата си.

Класиците и особено Шилер, Гьоте, Клайст и пиесите на Шекспир се играят непрекъснато. Понякога се правят някои редакторски намеси, както например при Венецианският търговец (The Merchant of Venice), популярна поради потенциално заложения в нея антисемитизъм. Тук Джесика бива представена за незаконородена, и арийка, така че да може да се омъжи за Лоренцо.

Дори в края на 1942 г., когато в СССР и Северна Африка във войната има обрат, берличани имат избор между почти 100 различни пиеси в един сезон. Едва през 1943 г. и 1944 г. амбициите на нацистката театрална програма започват да се смаляват под ударите на съюзническите бомбардировки и ограниченията на тоталната война.


Образование в Третия райх - Германската образователна система исторически поддържа традицията на твърда дисциплина и вяра в имперската роля на Германия. Поради това нацистите правят само някои допълнения към системата, но не и радикални промени. Към 1936 г. на практика 97% от всички учители са членове на Nationalsozialistische Lehrerbund, а 32% са членове на партията, т.е. два пъти повече отколкото в съответното сдружение на цивилните служители. За да се гарантира идеологическата им стабилност, всички учители трябва да преминат едномесечен курс, организиран от партията. Освен уволняването на учителите евреи (което става през първите 6 месеца, след като нацистите взимат властта), единствената съществена промяна е въведената от режима разпоредба, с която се ограничава приемът в германските училища и университети. Това води до намаление с 57% на броя на приетите студенти между 1933 и 1939 г. В частност тази разпоредба замразява процента приемани момичета на 10%. Това не е единствената дискриминационна стъпка срещу висшето образование за жените. Процентът на момичетата, които могат да учат в класическите училища е намален и поставянето на ударението върху домакинските умения често води до така наречената образователна квалификация "пудингова матура".

В нацистката учебна програма се отделя особено внимание на физическата подготовка и в определен период дори се изисква заместник-директорите на всички училища да са преподаватели по физическо възпитание; изучаването на история се допълва със специални часове по история на партията; биологията, на която се придава също толкова важно значение, набляга на теориите на Мендел за естествения подбор. На 14-годишните абитуриенти фактически се дава десетточков евгеничен план за живот, започващ със: "здравето е предпоставка за вечна красота; търси не приятел, а другар в живота; искай, колкото е възможно повече деца". В същото време релегиозното възпитание постепенно се подкопава. През 1935 г. то престава да е предмет за зрелостен изпит и присъствието по време на религиозна служба в училище не е задължително.

Конфликтът между училищните власти и "ХитлерЮгенд" е непрекъснат. Често се налага училищата да бъдат инструктирани да освобождават от занятия ученици, за да могат да изпълнят функциите си като членове на Хитлеровата младежка организация. В някои случаи се налага да се осигурят специално учители, които да помогнат на активистите да издържат изпитите си.

Най-важните допълнения към системата, внесени от Третия райх, са създаването на елитните нацистки училища Nationalpolitische Erziehungsanstalten (Националполитически образователни институции), или съкратено Наполас. Те са замислени като наследници на пруските кадетски академии и имат за цел да произведат следващото поколение високи по ранг партийни и армейски кадри. Принципът при избора им се базира на членство в "ХитлерЮгенд", спонсорирана от партията, арийски произход и физическо здраве. Обучението поставя силно ударение върху придобиването на спортни и технически умения, гребане, бокс, мотоциклетизъм и шофиране. Освен това всеки ученик трябва да придобие опит в индустрията и селското стопанство. През 1936 г. контролът върху Наполас е прехвърлен на СС, а към 1942 г. броят на тези училища в целия Райх надхвърля 40.

Училищата "Адолф Хитлер", създадени по същото време, са предвидени като учебни центрове за подготовка на бъдещи политически ръководители. Учениците се подбират главно по качествата им на водачи и пълната им расова чистота, дори външен вид. Първоначално училищата "Адолф Хитлер" са имали силно изразена антиакадемична насоченост. Те са поставяли дисциплината над всичко, дори паралелките са заменени с отряди (макар че по време на войната това е отпаднало и са въведени по-обикновени учебни програми).

След завършване на училището на 18 години обикновено младежите прекарват три години трудова служба или във Вермахта и още четири години за добиване на професионална квалификация. След това някои продължават в "Орденсбург" (Ordensburgen). Тези учебни заведения, разположени в отдалечени и романтични места, са нацистките "побратими" на "Сендхърст" или "Уест Пойнт", но изпълнени с ехото на средновековното рицарство. Замъците на "Орденсбург" са четири: Зонтхофен, Кросинзее, Фогесланд и Мариенбург. Всеки е специализиран в конкретна дейност: например езда и атлетика в Кросинзее, ски и алпинизъм в Зонтхофен. Студентите са известни под името "юнкери", а партията плаща за тяхното образование и издържа семействата им. Но отново водеща е идеологията. Интелектуалните стандарти на (Ordensburgen) се оказват недостатъчни и мнозина от випускниците не оправдават очакванията; в много случаи те дори не успяват да получат назначение във Вермахта.

Интересно е да се отбележи, че независимо от многото реторика (особено от Роберт Лай, водачът на Трудовия фронт), възможностите за образование за непривилегированите в нацистката държава по времето на Третия райх не са по-добри от тези във Ваймарската република. В края на 30-те години работниците представляват 45% от населението, но дават само 3% от студенството, точно същия процент, както през преднацисткия период.

Университети в Третия райх - Съществуват всички предпоставки висшите учебни заведения по принцип да са приветствали идването на Третия райх. През март 1933 г. 300 професори са се обърнали към гласоподавателите с манифест, в който искат поддръжката им за Адолф Хитлер. Студентите мислят почти по същия начин. През 1931 г. 60% от всички пруски студенти искат Arierparagraph (клауза за изключването на евреите) да се включи в правилника на университета. През 1931 г. в повечето големи университети избухват антисемитски метежи, включително в Берлин, Кьолн, Хамбург, Мюнхен и Виена.

През май 1933 г. в някои университети се извършва прочутото ритуално изгаряне на книги, като сред ораторите са такива видни личности като професора по литература Бертрам от Кьолн и професор Науман от Бон. Професорът по физика Джордан, на когото заедно с Хайзенберг и Борн се дължи създаването на квантовата механика, твърди че според него молекулярната структура на веществото е демонстрация на принципа на водачеството (Fuhrerprinzip).

Въпреки че академичните учреждения са оказали малка реална съпротива на нацистката тирания, има някои забележими изключения. Бултман и Зоден, влиятелни личности в света на теологията, продължават делото на Карл Барт, изгонен заради "нездрави" идеи. Лит публично оспорва расисткия дух на теорията на Розенберг, а мюнхенският професор Хубер е екзекутиран за участието си в организацията "Бяла роза".

От наличните сведения може да се съди за съществуването на непрекъснато влошаване на стандартите в университетите, дължащо се на идеологическата "усмирителна риза", надяната от партията, но което е по-съществено - на масовото уволнение на евреи и свободомислещи учени; през първите две години нацисткото управление уволнява общо 1200 души. Ефектът е опостушителен за Германия; прочутата Гьотингенска школа по квантова физика се разпада, а това води до по-ранното създаване на атомната бомба от американските университети, където са забегнали учените. Студентският протест се ограничава като цяло до оплаквания срещу задължителните групови лекции по партийни въпроси и до опита за разтуряне на техните братски организации, познати като корпорации. Нацистите се обявяват против дуелите (всеизвестно студентско забавление) на основание, че честта на човека вече не е негов личен въпрос, а въпрос на цялото общество.

Въпреки това скоро на повърхността изплува сериозно несъгласие. Да се преценят точните му размери, е невъзможно, но съществуването на движенията "Бяла роза" и "Еделвайсите" е достатъчно да подчертае факта, че не всички германски студенти са конформисти и че много от тях са готови да жертват живота си за съпротивата.

Музика в Третия райх - По време на Ваймарската република Германия запазва славата си на най-активния музикален център на Запад, средище на музикални експерименти и изяви. Атоналната музика, развита в по-късните произведения на Рихард Щраус, Хиндемит, Шьонберг и Албан Берг е чисто германско явление. Но докато експериментите процъфтяват, по-традиционните композитори далеч не са пренебрегнати. Тук са известните фестивали (на Вагнер в Байрот, Моцарт в Залцбург), а изпълненията на другите големи класици и романтици придобиват блясък чрез петимата велики диригенти от този период: Феликс Вайнгартнер, Вилхем Фуртвенглер, Ото Клемперер, Бруно Валтер и Ерих Клайбер.

С идването на нацистите на власт през 1933 г. на тази блестяща сцена настъпва почти пълно затъмнение. Антоналността е заклеймена като упадъчна и поток от музиканти-емигранти (композитори, диригенти и изпълнители) напуска страната. Сред най-известните от тях са композиторите Шьонберг, Хиндемит и Курт Вайл, а сред изпълнителите: Артур Шнабел, Лоте Леман и Елизабет Шуман. Прочутите диригенти Валтер, Клемперер и Клайбер, поставени извън закона като неарийци, напускат Третия райх, а Вайнгартнер се връща в Австрия. Вилхем Фуртвенглер обаче остава.

Изразител на официалната нацистка линия е Райхкамарата по музика, чийто пръв председател е Рихард Щраус, макар да напуска през 1935 г. вероятно поради официалното изразено незадоволство от работата му с либретиста Стефан Цвайг, който е евреин. Хитлер, за когото произведенията на Вагнер винаги са били извор на вдъхновение, участва активно в Байройтския фестивал, като му дава големи годишни субсидии и изцяло го освобождава от данъци. Фестивалът става важно събитие в нациския календар и се използва широко в нациската пропаганда.

Преди 1939 г. изкуството вече е проникнато от идеология. Музиколозите от Третия райх участват в сложни идеологически спорове за необходимостта важните произведения да се композират в мажорна, а не в минорна тоналност. Подобни идеологически съображения довеждат дори до изпълнението на Шуман в "героичен стил".

В областта на популярната музика американският джаз и суингът особено си навличат враждебността и ненавистта на нацистките музикални институции. Саксофонът е забранен като символ на негърския декаданс, макар да е истина, че когато музикално-танцовия състав на Джак Хилтън свири на бала на берлинския печат през 1937 г. и Гьоринг, и Гьобелс са танцували. В по-тежките дни на войната джазът (особено в Холандия и Франция) ще се превърне в символична музика на протеста.

Сред най-преуспелите и получили одобрение по-млади композитори на Третия райх са Вернер Егк и Карл Орф. Вълшебната цигулка на Егк придобива изключителна популярност и представлява на практика нов вид фолк-опера (това и аз не знам какво означава и как звучи ). Както Егк, така и Карл Орф получават партийния знак за одобрение, когато им е поръчано да напишат музика за Олимпийските игри от 1936 г. След това Орф продължава да пише много успешни произведения, включително Кармина Бурана по сюжет от средновековието и композира най-известната си опера "Умницата" (Die Kluge) през 1941-1942 г.

Литературата при Третия райх - Подобно на всички останали изкуства от този период - театър, кино, музика и живопис, поемането на властта от нацистите оказва силно влияние върху литературата. Новия "тон" е даден с изгарянето на книгите през май 1933 г. Много от най-изтъкнатите германски писатели (като международноизвестните: Томас Ман, Емил Лудвиг, Леон Фойхтвангер, Стефан Цвайг и Ерих МАрия Ремарк) отиват в изгнание заедно със също толкова известни драматурзи като Ернтс Толер и Бертолд Брехт. Наличието на голяма читателска аудитория в Германия обаче осигурява добро съществувание за онези автори, които са били готови или да действат като адвокати на нациското мислене, или да останат напълно аполитични.

Сред най-преуспелите автори, получили официално покровителството на партията са: Ханс Грим, чийто бестселър "Народ без пространство" (публикувана за първи път през 1926 г.) е едно измислено оправдание на тезата за жизненото пространство и Ханс Кароса, чийто романи ловко успяват да не повдигат никой от въпросите, стоящи в центъра на вниманието в нациска Германия. Характерни представители на литературното течение Fronterlebnis са Хайнц Щегувайт, Едвин Ерик Двингер и Вермер Боймелбург. Техните романи са изцяло посветени на бойното другарство от ПСВ. Борис фон Мюнхаузен (потомък на авантюристичния героичен лъжец Барон фон Мюнхаузен) пише рицарски произведения в баладичен стил, повечето добили известност в Източна Прусия. Подобно на някои други поддръжници на режима, той се самоубива през 1945 г.

Друга важна и (за партията) ценна литературна форма е битовата новела. Понякога в нея се набляга на забавните елементи в христианската, обикновено католическа набожност на селския живот. Такива автори са Ернст Вайхерт и Х. Кункел. Твърде сходен, но по принцип езически е стилът "кръв и земя", чийто водещ представител е Херберт Боме.

Някои писатели като Ерих Кестнер (авторът на "Емил малкият детектив") остават в Германия, но публикуването на техните книги е забранено. Други като Фридрих Георг Юнгер са поставени извън закона; трети като Албрехт Хаусхофер (чиито добре известни поеми "Moabiter Sonette" са писани в затвора) са екзекутирани като антихитлеристки конспиратори.

Основното заключение за литературата на Третия райх е може би, че независимо от невероятно нарасналия брой обществени библиотеки от 6000 през 1933 г. на 35 000 през 1943 г. и рязко увеличилия се брой издателства и книжарници, бестселърът за целия този период е "Моята борба", от която са продадени повече от 6 милиона екземпляра.

Тайната на златото на Хитлер

... През лятото на 1983 г. двама изгубени в гората близо до Бад Аусзее туристи се натъкват на малка къща. Покривът на сградата се оказва направен... от кюлчета злато на Райхсбанк, дори стените и прозорците са изработени от злато. Цената на горската къща се изчислява на десетки милиона долара. Прокуратурата на Австрия прави изявление, че са построени вероятно най-малко петдесет такива къщи, а през 1945 г. те (демонтирани) са изнесени от нацистите в чужбина под прикритието на обикновени строителни материали...!

Шофьорът на златния автомобил

- Това е само част от гениалния план на Борман – е убеден преподавателят по история във Виена Ернст Голдбърг. - Седмица преди капитулацията на Германия ювелирните работилници в Залцкамергут работят денонощно. От чисто злато се отливат не само къщи, а и всичко, за което ти стига фантазията – от тиган до строителни куки. Щандартенфюрерът от СС Фридрих Швенд (който става известен с печатането на фалшиви британски лири в концентрационния лагер Заксенхаузен) избягва първо в Испания и после в Перу... със златен автомобил! По-късно Швенд се хвали, че в края на войната ежедневно е извозвал от Австрия по тон чисто злато.

... Историкът изследовател Герхард Заунер показва на картата нацистките тайници около Залцкамергут - гори и езера, гъсто покрити с разпръснати червени точки. Двадесет тайника-хранилища били изкопани и оборудвани по всички правила: в безлюдни места, главно в планинските райони. Кутиите със злато не били просто хвърлени на дъното на езерото Toплице: те са закопани в тинята на прилична дълбочина - с помощта на водолази от СС. Въпреки това повече от половината от тайниците съдържат лъжлив пълнеж - контейнери с картон, пръст и вата. В останалите тайници издирващите отряди на американската армия откриват далеч по-малко злато от очакваното.

Тайнственото изчезване на нацистките съкровища е толкова мистериозно, че дори се чуват предположения: а може би изобщо не е имало толкова много пари в Германия? – вдига рамене изследователят Хайнц Мелевски (той търси златото на Хитлер вече 20 години). - Казват, че през пролетта на 45-а икономиката на райха се срива, всяка стотинка се изразходва за ново въоръжение. Това не е така: златото и диамантите Борман обявява за неприкосновени. Фондовете са огромни. Само в Белгия и Холандия немците конфискуват кюлчета злато за почти половин милиард долара: в момента цената е ТРИДЕСЕТ ПЪТИ по-голяма! В ръцете на нацистите попадат златните запаси на Австрия, Чехословакия (около 104 тона), Дания и Франция, половината от златните запаси на Полша, активи на Великобритания и САЩ (злато за 111 млн. щатски долара). И това е без да се смятат стотиците частни банки, хиляди бижутерийни магазини. Да не забравяме и златните зъби на затворниците от концентрационните лагери. Само от един от лагерите – Освиенцим, само за четири години са изпратени в Берлин 8000 килограма златни кюлчета!

Няма къде да дяна ценностите

... И така, шефът на специалните сили на СС Ото Скорцени построява множество фалшиви тайници, изпълнявайки плана на Борман, и премества част от златото на райха в Залцкамергут, само че повечето от ценностите изчезват. Но къде? На 16 май 1945 г. преоблеченият в цивилни дрехи Скорцени е арестуван при езерото Топлице от американски патрул. По време на разпита той показва само празни тайници, три години по-късно успява да избяга от плен. Малко преди смъртта си (1975 г.) Скорцени дава в Мадрид интервю на съветския публицист Юлиан Семьонов (авторът на цикъла романи за Щирлиц - "Седемнадесет мига от пролетта"), където откровено изразява своето мнение за изчезването на златото на Хитлер.

"Видях в Перу кюлчета със свастика - каза Семьонов. - Имаше разбити сандъци на Райхсбанк.

Досега тези кюлчета се съхраняват в банката на Хондурас. "Това не е изненадващо – му отговаря Скорцени, – райхсминистърът на финансите Функ в края на април на четиридесет и пета ми предложи да отида заедно с него. "Аз няма какво да правя със златото, Ото" - каза той." Въпреки това Скорцени нарежда: "Със сигурност - подчертава есесовецът - нацистите са изнесли ценностите с помощта на мафията.” Този вариант не е лишен от смисъл.

Първоначално, предполага историкът Герхард Заунер, искали да възложат изпращането на златото на юг на казашкия корпус на СС – те са прехвърлени в Залцкамергут, но Борман премисля - "опасно е да се свързва с руснаците". Така десетки вагони със златото заминали от Бад Аусзее в град Грац на границата с Югославия. На 9 май 1945 г. Германия вдига бялото знаме: златото вземат под охрана офицери – хървати от СС дивизията "Кама", подчинени на... епископ Алоис Худал. Роденият в Грац, Австрия, представител на австрийската църква във Ватикана и пламенен почитател на Хитлер има отдавнашни връзки с неаполитанската мафия - Камора. Тя, по всяка вероятност, се заема с прехвърлянето на златото на Хитлер отвъд кордона – за това намеква Скорцени.

... Нацистките ценности са транспортирани от Берлин на 31 януари. През февруари те са в Мюнхен (включително влак номер 277), след това - в Залцбург и после - в Бад Аусзее. На 7-8 май вагоните потеглят на юг - към Грац.

Къде след това заминава конвоят с хилядите тонове съкровища на Третия райх?

Изчезналите съкровища

1. Влак № 277, или “влакът на Функ” – 24 вагона със злато, брилянти и платина от хранилищата на райхсбанката – не пристига до местоназначението;

2. Три вагона със злато от банките на съветска Украйна – отмъкнати при отстъплението на щандартенфюрер от СС Йозеф Спасил, началник на полицията ”Зюд-Руссланд” – изчезват край езерото Алт;

3. Един вагон с църковно злато от Румъния – икони, кръстове и чаши, които взема със себе си лидерът на марионетния режим в изгнание Хория Сима. Вагонът изчезва на гарата край Бад-Аусзее.

4. 120 тона злато – “запасът на Мусолини”. Взети от спецкомандата от Северна Италия. Следите се губят на гара Бад-Ишъл. През 1983 г. са открити само 20 тона.

5. 100 тона злато на диктатора на Хърватия Павелич. Изпратени в Грац, Австрия. От тях е открита само ЕДНА (!) златна монета!

6. 50 тона платина на казашкия корпус на CC - при идването на съюзниците казаците посочват тайниците около езерото Грюн. Всички се оказват празни.

7. 150 сандъци от злато на диктатора на Унгария Салаши. Съкровищата са скрити в планините и езерото Мат. Част от тях (15 сандъка), включително и короната на Св. Стефан, намират американците. Короната връщат в Унгария, а кюлчетата злато все още се съхраняват във Форт Нокс (САЩ).

8. 20 бъчви червонци на татарския легион "Идел-Урал" на СС са около тон. След обиска на тайниците британците намират в тях вата.

9. Диамантите на гаулайтера на Горна Австрия Aвгуст Айгрубер са в три железни контейнера. През 1975 г. водолази откриват само един - в езерото Aлтаус, до къщата на Айгрубер.

10. 200 килограма злато на естонските СС. През 1944 г. главата на прохитлеровото "самоуправление" на Естония Ялмар Mяe премества в Залцкамергут злато, "конфискувано от евреи" от 20-а дивизия на СС. По негови думи той предава кюлчетата на Скорцени и след това съдбата им е неизвестна.

Кюлчетата скрил Ватиканът заедно... с мафията?

В миналия брой публикувахме първа част от журналистическото разследване за съкровищата на Третия райх, изчезнали безследно в края на войната. Днес продължаваме разказа за мистериите около златото на Хитлер.

AиФ продължава разследването: къде са изчезнали златните резерви на Третия райх в размер на 500 милиарда долара. Както стана вече ясно, златото е извозено по маршрута Берлин - Мюнхен, а през март 45-а е транспортирано до Австрия, в региона Залцкамергут. Два дни преди капитулацията на Германия десетки вагони с ценности изчезват безследно...

- Нашите войски бяха вдигнати по тревога през нощта. Взеха ни от казармата, строиха ни на железопътната гара в Грац, там вече стояха вагони със запечатани сандъци. Разтоварвахме до сутринта: с работата се разпореждаха... свещеници: помощник-епископ Алоис Худал. Товарът беше разпределен на десет отряда. Влакът трябваше да отиде на юг, към морето. Както обеща един от архиереите, там конвои ще посрещнат нашите приятели.

Бягство през "миша дупка"

Бившият ефрейтор от хърватската СС дивизия "Кама", 86-годишният Адам Ясенович, който сега живее в Марибор, Словения, твърди, че е видял на всеки сандък Reichsbank. "Това беше на 7 май - припомня си Ясенович. – За Германия настъпи краят, но ние изпълнявахме заповеди като роботи.

Ако се вярваше на бившия есесовец, той преброил на гарата в Грац (Австрия) и петдесет и четири вагона с тайнствен товар. Представител на Худал обеща, че при пристигането им на безопасно място ще осигури нови документи.”

– На 8 май 1945 г. югославските партизани превзеха Марибор и Любляна – разказва словенският историк Радомир Ребкович. - Но в селските райони до 1 юни цареше хаос. Ако по плана Борман златото се транспортира през Словения – това е идеалният маршрут. Хърватите от отрядите на СС нямаха нищо за губене: като отмъщение за зверствата над сърбите можеха да ги разстрелват на място. Прелатът Худал стана единственият им шанс за спасение. В градската управа на Марибор сред документите намерили списък на офицери от СС, които били натоварени да извозят някои "ценни товари". Всички тези хора изчезнаха.

... Историкът изследовател Герхард е убеден, че след капитулацията на Германия именно Алоис Худал, представителят на Австрия за папския престол, отговаря за “прехвърлянето” на нацисткото злато. Този 60-годишен епископ след 9 май организира истински конвейер за превоз на офицери от СС в Южна Америка. В СС наричат системата “rattenlinien” (“миша дупка”): с помощта на свещениците хървати във Ватикана (Крунослав Драганович и Карло Петранович), както и на финансиста на ордена на францисканците (Доминик Мандич), зад граница успяват да избягат докторът фанатик от Аушвиц Йозеф Менгеле и гестаповецът Клаус Барби. Худал има стабилни връзки с неаполитанската мафия - Камората, а мафиотските кланове имат на свое разположение целия флот (200 неголеми съда).

Британският журналист Ричард Лод (работил за Би Би Си) още през 1955 г. информира: От Камората с желание поемат контрабандата на златото на Райха, като искат за това само 5 (!) процента: наистина, огромна сума.

– Очевидно златото са го изнесли в различни посоки – смята австрийският изследовател Хайнц Мелевски. - Основният маршрут тръгва на юг, към Средиземно море, но има и други варианти. На 12 май на границата с Швейцария британците задържат колона камиони СС конвой, който включва 50 тона злато. Командирът на конвоя се застрелва.

"30 000 черепи в олтара на сатаната"

... На 15 май 1945 г. в село Поляна (сега в Словения) се състоял най-големият след Победата бой.

Отрядите на сръбската полиция (“четници”), на хърватските СС и немския Вермахт - 30 000 души, се опитват да се промъкнат в Австрия, за да се предадат на американците. Но не успяват.

- Това беше голяма маневра – е убеден Хайнц Мелевски. – Със сигурност е доказано, че партизаните са предупредени за пробива. Всички сили, хвърлени към Поляна и другите места по границата, се оказали открити. Колоните от камиони със злато са могли да отидат на юг. Десетки хиляди привърженици на Хитлер дори не мислят, че със своята кръв са платили “златния рейс”.

Тази версия се потвърждава от друг източник. През 1951 г. “началникът” на хърватските нацисти Анте Павелич в интервю за аржентинския вестник “Република” намеква, че пробивът на Поляна не е случаен: “Ние положихме 30 000 черепи в олтара на сатаната - казва той. - Но това е сакрална жертва: нужно беше да се спаси това, без което нашето бъдеще в Аржентина би било немислимо.

” По-рано на среща с швейцарски банкери Мартин Борман казва: “Ние ще запазим златото на партията, за да построим Четвъртия райх”.

... Следите на камионите на СС със златото се губят в средата на май 1945 г. - те отиват към морето, където ги “чакат приятели.” Мненията за по-нататъшната съдба на съкровищата се разминават.

Аржентинският изследовател Патрик Бернсайд смята, че златото пристига във Венеция и попада в ръцете на мафията. По-нататък е изпратено в Генуа, към свещениците хървати, а след това - в Испания. Австрийски историци предполагат, че ценностите са докарани до крайбрежието на Словения. В морето близо до Пиран, например, до 24 май (!) дежурят наведнъж по две подводници на нацисткия ВМФ - U-189 и U-255. Те спокойно биха могли да доставят златото в Неапол и да го предадат на разпореждане на Камората. Тези подводници скоро изчезват от погледа - по същия начин, както и милиардите на Хитлер...