В последните дни на войната много от най-известните нацистки военопрестъпници се опитват да напуснат Европа, за да се спасят от военния трибунал. Това са хора, чиито ръце са оцапани с кръвта на хиляди невинни жертви. По това време Ватикана започва тайна кампания за спасяване на нацистките престъпници. Голям брой високопоставени служители на Ватикана усърдно търсят нацистките престъпници, за да могат да ги укрият от правосъдието. Какви бяха нацистките престъпници, подпомогнати от Ватикана? За да отговорим на този въпрос, ще се спрем накратко върху биографиите на двама от тях - Франц Щангл и Анте Павелич. Франц Щангл е роден в Австрия през 1908 г. През 1931 г. започва работа в австрийската полиция, а скоро след това се включва в нацистката партия. След окупирането на Австрия Щангл бързо се издига в йерархията на нацистите. През 1940 г става директор на Института по евтаназия, който се занимава с изтребване на инвалиди и психично болни хора. През 1942 г. е преместен в Полша и от март до септември 1942 г е комендант на концентрационния лагер Собибор, а от септември 1942 г. до август 1943 г. е комендант на лагера Треблинка. Облечен винаги в бели дрехи, Щангл придобива репутация на много добър администратор и е наречен "най-добрия командир на концентрационен лагер в Полша". По време на управлението на лагерите, той събира голямо богатство от ограбените пръстени и златни зъби на жертвите, което скрива в банката на СС. Притежанието му възлиза на 145 килограма злато и 4000 карата диаманти. След войната той успява да се укрие с помощта на Ватикана и през 1951 г. заминава за Бразилия. През 1967 г е арестуван и изправен пред съд в Австрия. В обвинителния му акт се казва, че е виновен за смъртта на 900,000 невинни хора. През 1970 г е осъден на доживотен затвор и година по-късно умира в затвора. Ръководения от Франц Щангл концентрационен лагер Треблинка е създаден през 1942 г. в Полша с цел изтребване на евреите. Жертвите са събличани и вкарвани в "банята", както са наричани газовите камери, в които са били задушавани с отровния газ карбон-монооксид. Общият брой на убитите възлиза на около 900,000 души. За дейността на нацистите, ръководени от Щангл в Треблинка, можем да съдим от протоколите на Международния военен трибунал срещу нацистите, който се състоя през 1946 г в Нюрнберг. Ето един малък откъс от показанията на свидетеля Самуил Ройзман, затворник от Треблинка:
"Из показанията на свидетеля Самуил Ройзман, затворник от Треблинка - стенограма от заседанието на Международния военен трибунал от 27 февруари 1946 г.
Председателят:
Как се казвате?
Свидетелят:
Самуил Ройзман. (Свидетелят дава клетва.)
Председателят: Кажете, свидетелю Ройзман, какво сте работил до войната?
Свидетелят: Преди войната аз бях счетоводител в експортна фирма.
Председателят: Кога и при какви обстоятелства се оказахте затворник в Tреблинка?
Свидетелят: През август 1942 година ме откараха във варшавското гето.
Председателят: Колко време прекарахте в Треблинка?
Свидетелят: Бях в Треблинка 1 година, до август 1943 година.
Председателят: Тогава Вие добре знаете как са постъпвали с хората в този лагер?
Свидетелят: Да, добре зная това.
Председателят: Моля Ви да разкажете на трибунала какво е представлявал този лагер.
Свидетелят: Всеки ден там пристигаха транспорти в зависимост от броя на влаковете, 3 до 5 влака, пълни изключително с евреи от Чехословакия, Германия, Гърция и Полша. Веднага след пристигането за 5 минути изкарваха всички хора от вагоните и те трябваше да стоят на платформата. Всички, които слизаха от влака, веднага се разделяха на групи; мъжете - отделно, жените и децата - също отделно. Всички трябваше веднага да се съблекат съвсем голи под заплахата на немския камшик. Работниците, които прислужваха там, веднага вземаха всички дрехи и ги носеха в бараките. Така че хората голи трябваше да преминат през улицата до газовнте камери.
Председателят: Моля Ви да съобщите на съда как немците наричаха този път до газовите камери.
Свидетелят: Тази улица се наричаше по немски "химелсфартщрасе". Тоест "пътят към небето".
Председателят: Колко време живее един човек, който е попаднал в Треблинския лагер?
Свидетелят: Цялата процедура - събличане и пътя до газовата камера - продължаваше за мъжете 8-10 минути, за жените - 15 минути. За жените 15 минути, защото преди да стигнат до газовата камера, им отрязваха косите.
Председателят: Защо им отрязваха косите?
Свидетелят: Според идеята на господата, тези коси е трябвало да се използуват за производството на дюшеци за германските жени.
Председателят: Искате да кажете, че са изтичали само 10 минути от момента, когато ги свалят от камионите и докато ги откарат в газовите камери?
Свидетелят: Уверен съм, че за мъжете това продължаваше не повече от 10 минути.
Председателят: Как се държаха германците при умъртвяването на хора в Треблинка?
Свидетелят: Ако става дума за убийство, всеки от германските надзиратели имаше своята специалност. Спомням си само един пример. При нас имаше един шарфюрер Менц. Неговата специалност беше да извършва надзор на така наречения "лазарет". В този лазарет бяха убити всички слаби жени и болни деца, които нямаха сили сами да отидат в газовата камера.
Председателят: Свидетелю, Вие може би ще опишете пред трибунала как изглеждаше този лазарет?
Свидетелят: Той представляваше една част от площада, заградена с дървена ограда. Там вкарваха всички жени, старци и болни деца. При входа за този лазарет висеше флаг на Червен кръст. Менц, чиято специалност беше да умъртвява всички, вкарани в този лазарет, на никого не отстъпваше тази работа. Можеше да има стотици хора, които са искали да знаят и да видят какво ще стане с тях, но той никому не възлагаше тази работа, искаше да върши това лично сам. Един пример за това, какво се случи с децата там. Доведоха от вагона едно 10-годишно момиченце с 2-годишната си сестра. Когато голямата 10-годишна сестра видя, че Менц извади револвера, за да убие 2-годишната й сестра, тя се хвърли към него с плач и го питаше защо иска да убие сестра й. Той не застреля малкото момиченце, а живо го хвърли в огъня, а после веднага уби голямата сестра. Имаше още един пример. Доведоха една възрастна жена с дъщеря й, която всеки момент можеше да роди. Вкараха ги в лазарета, поставиха ги на тревата и доведоха няколко германци, които да присъствуват при раждането на това дете в лагера. "Спектакълът" продължи два часа. Когато детето се роди, Менц запита бабата, т. е. майката на жената, която роди, кого тя предпочита да убият най-напред. Тя каза, че моли да убият нея. Но ясно е, че направиха тъкмо обратното. Най-напред убиха току-що роденото дете, после майката на детето и накрая бабата.
Председателят: Кажете, свидетелю, защо Вие самият сте останал жив в Треблинка?
Свидетелят: Стоях вече съвсем гол и трябваше да мина по тази "химелсфартщрасе". Пристигнах заедно с 8 хиляди евреи от Варшава. Но в последната минута, преди да попадна на тази улица, ме забеляза инженер Галески, мой приятел от Варшава, с когото се познавахме от няколко години. Той бе надзирател над работниците сред евреите. Галески ми каза да се отделя и изляза от тази улица. Тъй като там бе необходим преводач от староеврейски, френски, руски и полски на немски език, той се възползува от това, за да получи разрешение да ме оставят жив.
Председателят: Значи Вие сте бил в състава на работната група на лагера?
Свидетелят: Отначало моята работа се състоеше в това да нося дрехите на убитите хора във вагоните. След 2-дневното ми пребиваване в лагера докараха от град Венгерово моята майка, сестра ми и двамата ми братя. Аз бях принуден да гледам как ги водеха в газовата камера. След няколко дни, когато носех дрехи във вагоните, моите другари намериха документи на съпругата ми и снимка, на която тя е заедно с детето ни. Това е всичко, което ми остана от цялото семейство - само снимката.
Председателят: Кажете, свидетелю, колко души докарваха всеки ден в лагера Треблинка?
Свидетелят: От юли до декември 1942 г. пристигаха средно всеки ден три транспорта по 60 вагона всеки. През 1943 година транспортите идваха по-рядко.
Председателят: Кажете, средно колко души на ден унищожаваха в Треблинка?
Свидетелят: Аз смятам, че средно в Треблинка унищожаваха ежедневно от 10 до 12 хиляди души. Анте Павелич е един от най-жестоките масови убийци, живели някога на земята. Неговият фашистки режим, който е неимоверно предан на Хитлер, избива над 850,000 невинни хора. Името на Анте Павелич е на първо място в списъка на приятелите на Хитлер в чужбина. Роден през 1869 г. в Госпич, Хърватско. Завършва медицина. През 1906 г става президент на Хърватската консервативна партия. През 1932 г е избран за президент на сената на Югославия. През март 1934 г. участва в организирането на двойното убийство на югославския крал Александър I и френския външен министър Луи Барту, за което е осъден на смърт от югославския и френския съд. Избягва в Италия, където се скрива за период от 7 години при своя политически приятел Мусолини. През това време организира терористичните банди "Усташи" финансирани от Мусолини, които през 1941 г действат съвместно с немската армия, като воюват подмолно на страната на Хитлер и имат голяма роля за бързото окупиране на Югославия от фашистите. На 15 април 1941 г, с подкрепата на Хитлер, Павелич обявява създаването на независима държава Хърватско. Павелич е неин едноличен диктатор и забранява всички политически партии и обществени събирания. На 6 юни 1941 Павелич се среща с Хитлер в присъствието на Гьоринг и Рибентроп. Веднага след това Хърватско се присъединява към Тристранния пакт на оста Рим-Берлин. В речта си по този повод Павелич заявява: "Присъединяването на Хърватско към военния съюз на силите на Оста ще има незабавен ефект върху еврейския въпрос... който ще бъде решен радикално според нарежданията от Германия." Павелич не само остава верен на това изказване, като избива 40 000 евреи, но надминава фашистките палачи с повсеместните зверства над невинни хора в Хърватско. По време на неговото управление, католическите свещеници в Хърватско заедно с бандите Усташи, ръководени лично от Павелич, избиват над 850 000 невинни хора по единствената причина, че са православно вярващи християни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар